За да получи същото количество звездна светлина, която Марс получава от нашето Слънце, хипотетична планета обикаляща около червено джудже трябва да бъде разположена много по-близо до звездата си, отколкото е Меркурий до нашето Слънце. Недостатъкът е, че тогава ще чувства много по-яростни ефекти от звездата си отколкото са сравнително спокойните области, които истинския Марс обитава. Courtesy NASA/GSFC
Колко дълго може да бъде обитаема скалиста планета с размерите на Марс, ако обикаляше около червено джудже? Това е сложен въпрос, но мисията "Мавен" може да помогне да се намери отговора.
Вече знаем, че Марс е загубил значителна част от своята атмосфера с течение на времето, процес който е изменил радикално цялата планета. Това знание, може да се приложи върху скалисти планети извън нашата слънчева система, които дори още не са открити.
Мавен е мисия, предназначена да измерва атмосферната загуба на Марс и до момента се знае, че атмосферата изтича чрез комбинация от химически и физически процеси. Инструментите на космическия апарат са специално избрани за да се определи колко допринася всеки процес за пълното бягство.
През последните три години Слънцето е претърпяло периоди на по-висока и по-ниска активност, което се е отразило и на Марс. Тези разнообразни условия предоставят на Мавен възможност, да наблюдава атмосферното бягство в зависимост от активността на Слънцето.
Постепенно учените започват да прилагат натрупаните знания към хипотетична планета, подобна на Марс, която обаче е в орбита около някаква М-тип звезда или червено джудже, които са най-разпространеният клас звезди в нашата галактика.
Както в случая с Марс, така и хипотетичната планета може да е разположена в края на обитаемата зона на своята звезда. Но червеното джудже е по-слабо от Слънцето, планетата в обитаемата зона ще трябва да е доста по-близо до своята звезда, отколкото Меркурий е до Слънцето.
Яркостта на червеното джудже при екстремни ултравиолетови (UV) дължини на вълните, съчетани с близката орбита, би означавало, че хипотетичната планета ще получава от 5 до 10 пъти повече UV радиация, отколкото истинският Марс. Това увеличава количеството енергия, която ще захрани процесите отговорни за бягството на атмосферата. Въз основа на това, което Мавен е научил, учените оценяват че атмосферата на хипотетичната планета ще загуби от 3 до 5 пъти повече заредени частици - процес, наречен "йонно бягство". Там ще се изхвърлят още от 5 до 10 пъти повече неутрални частици, чрез процес наречен "фотохимично бягство", което се случва, когато UV лъчите разрушават молекулите в горната атмосфера.
Тъй като ще бъдат създадени повече заредени частици, тогава ще има и по-голямо разпръскване, друга форма на атмосферна загуба. Разпрашването се случва, когато частици се ускоряват и се удрят в околните молекули, изстрелвайки някои от тях в космоса, а други в съседите си.
Най-накрая, хипотетичната планета може да изпитва същото количество топлинно бягство. Топлинното изпускане се получава само за по-леките молекули, като например водород. Марс губи своя водород чрез термично бягство в горната част на атмосферата. На екзо-Марс термичното бягство би се увеличило само ако увеличаването на UV радиацията ще доведе до повече водород в горната част на атмосферата.
Общо взето изчисленията сочат, че орбита в края на обитаемата зона на М-клас звезда може да съкрати обитаемия период за планета с размерите на Марс с коефициент от около 5 до 20. Загубата на атмосфера от звездна активност обаче ще е много по-голяма, с коефициент от около 1000, което е само миг в геоложки план. Нещо повече, слънчевите бури идващи от червеното джудже дори ще обгръщат планетата и ще създадат радиационни пояси хиляди пъти по-интензивни от нормалната дейност на нашето Слънце.
Учените все пак внасят малко оптимизъм в теорията, като обмислят особено трудна ситуация за обитаване. Някои смекчаващи фактори - например активни геоложки процеси може постоянно да попълват атмосферата. Мощнто магнитно поле също може да защитава изтичането на газове от звездния вятър.
Както и да е, обитателността е една от най-големите теми в астрономията и сегашните оценки са, че планета с размерите на Марс поставена в орбита около червено джудже не би била най-подходяща за живот.
Увеличаване NASA / GSFC Това стана преди малко. Ракетата "Atlas V- 401" вече изведе успешно междупланетният...
Сиянията са огромни светещи ивици, играещи с разноцветна призрачна светлина в атмосферата около полюсите на Земята. Наши...
Увеличаване Това са три начина за бягство на атмосферата на Марс, получени от ултравиолетовия спектрограф. Чрез наблюден...
Строежа на Maven напредва. Вече е готов и ултравиолетовия спектрограф (IUVS), който се очаква да предостави улики за заг...
Има доста доказателства, че някога на Марс е имало течна вода, и по-дебела атмосфера. Въпреки това, по някакъв начин, де...
Може би, защото се появява като петънце от кръв на небето, планетата Марс е кръстена на римския бог на войната. От г...
Увеличаване NASA / LASP / University of Colorado Това се случи точно на 22 септември, 2014 год в 02:24 UTC, когато те...
Увеличаване Компютърна симулация на взаимодействието на слънчевия вятър с електрически заредените частици (йони) в горни...
Увеличаване IUVS на Maven е направил снимки на бързото образуване на облаци на Марс през 9-10 юли, 2016 год. Цветовет...