spacebg covers

нови изображения от dawn разкриват реголита на веста това ново изображение
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера


Нови изображения от Dawn разкриват реголита на Веста.

Това ново изображение от Dawn, показва един много стар кратер, който почти се е напълнил с реголит. Реголита е фин материал, който покрива по-голямата част от повърхността на Веста. Все пак се забелязват части от ръба на кратера, които по-скоро наподобяват извити хребети. Също така се забелязват множество по млади кратери, образувани в стария кратер, както и множество структури наподобяващи „бразди“ Тези бразди са диагонално разположени на изображението и са най-видима в долния десен ъгъл. Това изображение е направено близо до екватора на Веста в областта „Oppia“, на 1 януари, 2012год.
Увеличаване Image Credit: NASA/ JPL-Caltech/ UCLA/ MPS/ DLR/ IDA
Увеличаване Image Credit: NASA/ JPL-Caltech/ UCLA/ MPS/ DLR/ IDA

Това е сравнително равен терен от повърхността. Този район е гладък, защото е покрит от реголит. Има някои свежи кратери, които са по-млади от реголита. Тези кратери като цяло са малки - по-малки от 1 км в диаметър. Някои от по-големите и съответно по-разрушени кратери, може да са по-стари от реголита и да са частично погребани в него. На това изображение също се забелязват множество линейни структури. Дребномащабните канали и хребети, които са по-малки от 1 км в широчина, също се появяват по диагоналите на изображението. Това изображение се намира в квадранта „Rheasilvia“ разположен близо до южния полюс на Веста. То е направено на 18 декември, 2011.
Увеличаване Image Credit: NASA/ JPL-Caltech/ UCLA/ MPS/ DLR/ IDA

Още една гладка част от повърхността на гигантския астероид. Тази област също най-вероятно е покрита от фина материя, която е получена от ерозията на микрометеоритните въздействия. Тази фина материя, астрономите са кръстили с общото име „реголит“ за всички тела в слънчевата система, които не разполагат с атмосфера. Реголита се очаква да придава гладък вид на повърхността. Но на изображенията, се забелязва, че повърхността не е идеално гладка.

Има много вдлъбнатини, и канали, които се появяват по диагоналите, които са по-малки от 1 км в широчина. Освен това на последното изображение те са до 25 км дълги. Тези структури са разположени сред множество малки и пресни кратери. Засега учените още дебатират относно произхода на тези бразди, но изглежда, че процеса който ги е създал е по-млад от реголита. Ако беше обратното, те отдавна щяха да бъдат замазани от космическата „шкурка“ – шлайфането от микрометеоритите.

Това изображение се намира в областта „Tuccia“ в южното полукълбо. То е направено на 18 декември, 2011 год. И трите изображения са направени от 272 км височина от повърхността, когато кораба се намира в най-близката си научна орбита до повърхността (LAMO). Разделителната способност е около 25 метра за пиксел.

Апарата вече се издига на по-висока научна орбита, която отстои на 680 км средно от повърхността. От там той отново ще сканира целия астероид, но вече при променена осветеност. Това ще спомогне, да се изградят по-подробни топографски карти и стерео изображения. След това, кораба ще започне да се ускорява и спираловидно да се отдалечава от Веста. Той ще напусне астероида през юли тази година и ще започне дългото си пътуване до следващата дестинация – Церера, където ще пристигне през 2015-та година.

До тука апарата се държи много добре и идеално изпълнява всички задачи. Той е толкова зает, че буквално се претоварва от действия – компютъра няколко пъти е рестартирал системите заради претоварване от входяща информация, както е проектиран.

  • 2199
  • 0
  • Apr 13, 2012

Коментар
Подобни публикации