нови изображения от марс експрес на 8 юни тази година стерео камерата с вис
Мисия: Mars Express

---

Нови изображения от Марс Експрес.

На 8 юни тази година стерео камерата с висока резолюция, работеща на европейската сонда "Марс Експрес" направи впечатляващи изображения на басейна "Argyre" на Марс. Argyre е образуван от едно, от гигантските въздействия, които са били доста характерни за ранната история на Слънчевата система. Почти всяко скалисто тяло изследвано до момента е запазило доказателства за това. Марс също не прави изключение. Настъпилата катастрофа е оставила белег върху червената планета с диаметър около 1800 км и дълбочина около 5 км. Това е втория по големина басейн на Марс.
Увеличаване Argyre Planitia и кратера Hooke. Credits: ESA/DLR/FU Berlin (G. Neukum)



Името произлиза от гръцката дума "argyros" (сребро), а Argyre означава "остров от сребро" в гръцката и римската митология. Това име е дадено от известния италиански астроном Джовани Скиапарели. Той е отбелязал с това име обширен светъл район на Марс на картата си от 1877 год.

В центъра на огромния басейн се наблюдава равнинен район, известен като "Argyre Planitia". В северната част на тази равнина се е поместил огромния 130 километров кратер "Hooke", кръстен на британския физик и астроном Робърт Хук. Изображенията от Марс Експрес показват отрязъци от северната част на равнината и части от кратера.

Огромната площ на Argyre Planitia е загладена от вятъра и ледникови процеси за които свидетелстват гладките структури около кратера Hooke. Вътре в него вятъра е образувал дюни, а на топографските карти веднага се забелязва линейна ерозия предизвикана също от вятъра.

Най-забележителното нещо, което се вижда на изображението с висока резолюция е, че теренът сякаш е наръсен с "пудра захар". Това е слана но от въглероден двуокис, а не вода. Въглеродния двуокис най-вероятно замръзва от атмосферата върху повърхността.

Забелязва се, че низината на юг (от ляво на изображението) и регионите в рамките на кратера са покрити с тънък слой слана. Освен това тя липсва във вътрешната със северно изложение стена на кратера. Вероятно тя се е стопила от Слънцето.

Около 4:30 в местния следобед в средата на южната зима, Слънцето е малко над 20 градуса над хоризонта. Това трябва да е било в състояние да стопи леда по стръмните склонове със северно изложение. Още изображения - на сайта на ЕКА
",""] } } }) })