нови изображения от хъбъл това е спиралната галактика ngc 5806 в съзвездието
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Нови изображения от Хъбъл

Това е спиралната галактика NGC 5806 в съзвездието Дева. Галактиката отстои на около 80 милиона светлинни години от Земята и най-отличителното на снимката, е свръхновата експлозия SN 2004dg.
Увеличаване Credit: ESA/NASA, acknowledgement: Andre van der Hoeven

За отличаването на експлозията са насложени експозиции направени в периода от 2005 г. насам. Свръхновата е избухнала през 2004 г. и заревото от този катаклизъм може да се види все още като бледа жълтеникава точка близо до долния край на галактиката.

NGC 5806 е избрана за проучване на свръхнови, защото архивите на Хъбъл вече съдържат изображения с висока резолюция на галактиката, направени преди и след като звездата е избухнала. Тъй като свръхновите са сравнително редки и е невъзможно да се предскажат с точност, съществуването на подобни изображения са ценни за астрономите изучаващи тези бурни събития.

Освен със свръхновата, NGC 5806 с нищо друго не се отличава. Галактиката е съвсем стандартна, отстояща на много типично разстояние от нас. Все пак централната издутина е от "дисков" тип при който спиралните структури се простират почти до центъра на галактиката, за разлика от наличието на голяма елиптична издутина от звезди, която притежава нашата галактика. Освен това, в нейното ядро се е настанила активна свръхмасивна черна дупка, която изпомпва големи количества материя от нейните околности.
Увеличаване Credit: NASA/ESA

Това е фотография на две много различни галактики, които се движат в тамдем през пространството. Особената двойка галактики е наречена "Arp 116". Arp 116 се състои от гигантска елиптична галактика, известна като "Месие 60" и много по-малка спираловидна галактика "NGC 4647".

Месие 60 е третата по яркост галактика в клъстера "Дева", който обединява повече от 1300 галактики. Месие 60 е с диаметър 120 000 светлинни години, а масата и е около един трилиона пъти тази на Слънцето. В нейния център като по правило се намира огромна свръхмасивна черна дупка с маса 4,5 милиарда слънчеви маси, която е една от най-масивните черни дупки открити във Вселената.

Бледата синкава спиралната галактика NGC 4647 е с размери около две трети тези на Месие 60. Тя е с много по-малка маса - приблизително е с размерите на нашата галактика. Астрономите отдавна се опитват да определят дали тези две галактики действително си взаимодействат.

Въпреки, че от гледна точка от Земята те се припокриват, няма доказателства за образуване на нови звезди, което е един от най-ясните признаци, че двете галактики наистина са взаимодействащи. Въпреки това, последните проучвания на многото детайлни снимки от Хъбъл показват появата на приливно взаимодействие между тях.
Увеличаване Credit: NASA/ESA

Това е центъра на кълбовидния звезден куп "M 4". М 4 е сравнително близо до нас, разположен на разстояние около 7200 светлинни години. Той съдържа няколко десетки хиляди звезди и забележителното при него е, че е дом на много бели джуджета. Това са оголените ядра на отдавна умрели звезди чиито външни слоеве са се размили в космоса.

През юли 2003 г. Хъбъл помогна да се извърши поразително откритие - в тази група от звезди се забеляза планетата "PSR B1620-26 b", която е с 2,5 пъти масата на Юпитер. Нейната възраст се изчислява на около 13 милиарда години - тя е почти три пъти по-стара, отколкото Слънчевата система! Освен това, тя обикаля двойна звездна система, състояща се от бяло джудже и пулсар (тип неутронна звезда).

M 4 може да се види чрез бинокъл или малък телескоп. Той е много близо до оранжево-червената звезда "Antares" в съзвездието "Скорпион". М 4 е ярък кълбовиден звезден куп, но в любителските инструменти няма да се появи така детайлно като на изображението от Хъбъл. Той ще се наблюдава повече като размита топка от светлина на небето.
Увеличаване ESA/Hubble & NASA Acknowledgement: R. Tugral

Красива гледка към галактиката "NGC 7090". Галактиката е разположено странично спрямо Земята, което означава, че не може да се наблюдават спиралните ръкави, които са изпълнени с млади и горещи звезди.

Но за сметка на това, страничния изглед позволява да се види изпъкналото централно ядро, което обикновено е една голяма група от вече остарели жълти и червени звезди опаковани в един компактен сфероиден регион.

В допълнение, има две интересни структури на този образ, които си струва да се споменат. Първо, впечатление правят сложната плетеница от червено-розови региони в цялата галактика. Това са облаци от газообразен водород, които указват местоположението на звездообразуващите места. Изключително розовия характер, класифицира NGC 7090 като галактика с активно звездообразуване.

Второто е нещо е наличието на прахови петна появяващи се като тъмни райони във вътрешността на диска на галактиката. В NGC 7090, тези региони са разположени предимно в долната половина на галактиката и се отличават със сложна нишковидна структура.

Прахта в нашата галактика е била един от най-големите врагове на астрономите в продължение на десетилетия. Но в днешно време, астрономите са способни да наблюдават в близката инфрачервена светлина, която има малко по-голяма дължина на вълната от видимата светлина. В този спектър прахта става почти прозрачна и може да се наблюдават обекти скрити от нея. В още по-големи дължини на вълната, в областта на радиоастрономията, прахта всъщност може да се наблюдава, но там астрономите могат да изучат нейната структурата и свойства и връзката на прахта с формирането на нови звезди.

NGC 7090 се намира на около тридесет милиона светлинни години от нас в южното съзвездие "Indus". Астронома Джон Хершел е първия, който наблюдава тази галактика на 4 октомври, 1834 год.

---

• 2315
• 0
• Sep 19, 2012

---

Коментар