Океан от вода на Енцелад.
Мисия: Cassini–Huygens

---

Увеличаване Гравитационните измервания на Енцелад показват, че под струите бликащи от южния полюс съществува океан от течна вода. Никой не знае каква е причината за тази структура и откога съществува, но тя е напълно годна за поддържането живи микроби. Image Credit: NASA/JPL-Caltech

 

Космическият кораб "Касини", съвместно с "Deep Space Network" са открили доказателства, че под ледената кора на Енцелад се крие океан от течна вода. Тази констатация задълбочава научния интерес към Луната, защото тя се превръща в потенциален дом за извънземен живот.

Учените таят съмнения за съществуването на подземния воден резервоар още от 2005 год., когато Касини откри водна пара и лед, които изтичат в космоса от отвори в близост до южния полюс на Енцелад. В последствие бяха предприети множество прелитания и изследвания на тези интересни структури. Резултатите са, че вече има ясни доказателства за скрит океан във вътрешността на Луната.

Учените са картографирали гравитационното поле в детайли, използвайки ефектът на Доплер. Когато космическият кораб прелита покрай Енцелад, неговата скорост се променя и тя зависи от вариациите на гравитационното поле. Измервайки промяната на скоростта, учените всъщност измерват промяната и силата на гравитационното поле на луната. Това става посредством специална физика, която се основава на излъчването на постоянен радиосигнал от кораба и измерва изменението на неговата честота от наземните станции.

Резултатът от тези измервания е наличието на голям, вероятно регионален океан, на около 10 километра под повърхността. Ледената обвивка е с дебелина от 30 до 40 км. Доказването на подземния океан включва Енцелад сред най-вероятните места в нашата слънчева система, като домакин на микробен живот.

Касини е летял близо до Енцелад общо 19 пъти. Трите преминавания от 2010 г. до 2012 г., са предоставили точната информация за изменението на гравитацията. Генерираните данни показват вътрешна зона в южния край на Луната, която е с по-висока плътност в сравнение с други части от интериора.

Ако направим аналогия със Земята, където са планините, там гравитационното поле е малко по-високо, отколкото при долините. Затова, ниските депресии в южният полюс на Енцелад всъщност би трябвало да генерират по-слабо гравитационно поле, отколкото другите части на луната. Измерванията в действителност са показали подобен спад, но той е по-малък от очаквания. Това навежда изследователите да заключат, че ефектът от депресиите е частично компенсиран от структура с висока плътност под повърхността. Много вероятно е, това да бъде течна вода, която е седем процента по-плътна от леда. Защо съществува този океан обаче е загадка. Енергията, която го затопля може да идва от многократното огъване на луната, което се генерира от нейната леко ексцентрична орбита около Сатурн.

Касини вече е изследвал състава на струите и резултатът е, че водата е напълно годна за поддържането на микробен живот. Материалът който изтича в космоса се състои от солена вода и органични молекули, които са основните химични съставки на живота.

Този факт превръща Енцелат в поредното потенциално годно за живот място в Слънчевата система, след Марс, Европа и Титан. Изглежда, че колкото повече изследваме, този списък се увеличава. Новото откритие разширява схващането за "обитаемата зона" в рамките на нашата слънчева система и в планетарните системи около другите звезди. Ако на поне на един от тези светове се открият поне наченки на живот, тогава разбирането за обитаемата зона ще се промени. Тогава тази граница изглежда ще важи само за съзнателния живот, а не за живота като цяло. Но може и да не е точно така. За сега, откриването на нов воден океан в Слънчевата система е една стъпка към отговорите на един от най-фундаменталните въпроси с които се е заела науката - как се заражда живота и има ли го на друго място освен на Земята.

---

• 2355
• 0
• Apr 6, 2014

---

Коментар