Това е мрежата от каньони "Vid Flumina" картографирана от радарът на Касини. Credits: NASA/JPL-Caltech/ASI
Касини е открил дълбоки и стръмни каньони на Титан запълнени с въглеводороди. Откритието представлява първото пряко доказателство за пълни канали на ледената луна, както и първото пряко наблюдение на каньони със стотици метри дълбочина.
Откритието е направено от анализа на данните, получени по време на облитането на Титан през май 2013 г. Тогава, радарът се е фокусирал върху склоновете около голямото северно море "Ligea Mare".
Наблюденията разкриват, че каналите образуват цяла мрежа, която е наречена "Vid Flumina" и по същество това са тесни каньони. Тяхната ширина се оценява на по-малка от километър, но са с наклони по-стръмни от 40 градуса. Освен това са и доста дълбоки - от 240 до 570 метра.
Нещо повече - разклоняващите се канали се появяват тъмни на радарните изображения, което е сигнал, че са пълни с течност. Радарът на Касини често се използва като камера способна да проникне през гъстата атмосфера на луната. Но по време на това облитане радарът е бил използван като алтиметър, който изпраща радио вълни до лунната повърхност за да измери височината на терена. Учените след това обединяват тези данни с предишни радарни изображения на региона за да направят откритието си.
Ключът към разбирането природата на каналите е изследване начинът по който радарния сигнал се отразява от техните дъна. Открит е равномерен блясък, който показва изключително гладка повърхност подобна на въглеводородните морета.
Наличието на такива сериозни съкращения на пейзажа показва, че какъвто и процес да ги е формирал той е бил активен много по-дълго време отколкото обикновената ерозия характерна за други области по повърхността. Като най-вероятни виновници учените посочват подем на терена или промените в морското равнище, или може би и двете.
Най-вероятно комбинацията от тези сили са допринесли за формирането на дълбоките каньони. На земята подобен начин за формиране на каньони се срещат по течението на река Колорадо в Аризона. Пример за подем захранван от ерозия е Гранд Каньона, където нарастването надморската височина на терена е причината, реката да се вреже дълбоко надолу в течение на няколко милиона години. Земни примери за каньони образувани от вариации в нивото на водата се срещат много. Когато нивото на водата във водния резервоар спадне, тогава се увеличава скоростта на ерозията на реките, които се вливат в него.
На Титан най-вероятно протичат същите процеси но там скалите са от лед, а реките са от метан. Данните на алтиметъра показват, че течността в някои от каньоните около Ligea Mare е на морското равнище, в други тя е десетки метри по-високо в надморска височина. Учените интерпретират, че това всъщност трябва да са притоци, които се вливат в основните канали по-долу.
Бъдещата работа ще доусъвършенства методите използвани в това изследване и може би ще изскочат още канали или каньони. Учените очакват работата да допринесе за по-цялостно разбиране на силите, които са оформили пейзажа на луната.
Увеличаване Това е най-новата цветна полярна карта на северното полукълбо на Титан. Данните са получени от радара на Кас...
Касини е забелязал извънземно подобие на река Нил на Титан. Тази структура се простира повече от 400 км от своите "и...
Ontario Lacus на Титан изглежда че наподобява солено езеро на Земята. Ontario Lacus е огромно езеро на Титан, което...
Хексагонът открит в северният полюс на Сатурн е получен в лабораторни условия. Хексагонът е обширна атмосферна струк...
Увеличаване Ново моделиране на струите на Енцелад показва, че това всъщност са линейни структури, извиращи по цялата дъл...
Учените благодарение на космическия кораб Касини са открили нов клас луни намиращи се в пръстените на Сатурн, които създ...
Нов анализ на данните натрупани от мисията "Касини" разкрива "износването" на пръстените и луните на Сатурн през периода...
Нов поглед върху сиянието на Сатурн. Нов филм и изображения показват блестящото сияние на Сатурн в период от два д...
Учените обясняват озадачаващата асиметрия при езерата на Титан. Учените предполагат, че ексцентричността на орбитата...