тези снимки и филм показват разпределението на органичните молекули на ацетилена в северния и южния
Мисия: Cassini–Huygens

---

Тези снимки и филм показват разпределението на органичните молекули на ацетилена в Северния и Южния полюс на Юпитер, въз основа на данни от "Касини" в началото на януари 2001 година. Това е карта с най-висока разделителна способност на ацетилена. Картата помага на учените да разберат химическите взаимодействия между слънчева светлина и молекулите в стратосферата на Юпитер.

Преди точно десет години - на 30 декември 2000 година, "Касини" направи своя най-близък подход до Юпитер по пътя си към Сатурн. Основната цел е да се използва гравитацията на планетата да изпрати апарата към крайната му цел. Но сходството на Юпитер със Сатурн предоставя възможност за генерална репетиция на всички инструменти на "Касини", преди основната им мисия.
Мозайка в истински цветове на Юпитер. Снимките са направени на 29 декември 2000 год., от "Касини" по време на най-близкия подход към гигантската планета на разстояние приблизително 10 милиона километра. Image credit: NASA, Cassini
Увеличаване Image credit: NASA, Cassini Видео

И така Юпитеровата мисия на "Касини" продължава около шест месеца - от октомври 2000 г. до март 2001 г., през който период апарата е втренчил всичките си сетива в газовия гигант. В резултат на това "Касини" е направил повече от 26 000 снимки на Юпитер и неговите спътници, създавайки най-подробния световен портрет на планетата.

"Касини" забелязва неочаквана динамика в горните слоеве на атмосферата или стратосферата, включително раждането и движението на тъмен вихър по-голям от Земята, който се появява в един видеоклип обхващащ период от 11 седмици и е съставен от ултравиолетови изображения.

Подобни изображения с висока резолюция разкриват невиждани до тогава тъмни овали на около 60 градуса северна ширина, сравними с размера на Голямото червено петно и подобно на него представляват огромни бури. Но разликата между тях е, че докато Голямото червено петно е стабилно в продължение на стотици години, големите овали са доста преходни - те нарастват, преместват се странично, изпъкват с ярка сърцевина, въртят се и изтъняват след повече от шест месеца. Овалите се намират на най-високата надморска височина и ширина и затова учените смятат, че овалите са свързани с мощните сияния.

От тези изображения също са изработени филми обхващащи 70-дневни периоди на които се забелязват бури, които се сливат и се движат близо до северния полюс на планетата. Забелязва се как големите бури поглъщат по-малките бури. Забелязва се също и как газовите потоци ясно насочени от изток на запад в ниските географски ширини дават път на по-разбърканите потоци при високите географски ширини.

В същото време, инфрачервения спектрометър на Касини е успял да направи първата цялостна карта на температурна на Юпитер и състава на атмосферата. Температурните карти са свързани с ветровете, духащи над облачната покривка. По този начин, учените за първи път са изследвали пряко ветровете, без да проследяват влиянието им върху дадени атмосферни структури. Данните от спектрометъра показаха наличието на силно екваториално източно течение (около 140 метра в секунда) високо в стратосферата, на около 100 км над видимите облаци. Данните от този инструмент също така предоставят карта с най-висока разделителна способност на ацетилена на Юпитер и за първи път откриването на органични метилови радикали и диацетилен. Тези молекули са важни за разбирането на химическите взаимодействия между слънчева светлина и молекулите в стратосферата на Юпитер.

Инструментите изследващи радио вълните и плазмата изследват ефекта от прииждащите електрони, които създават така наречения "Sonic Boom". Бумът се случва, когато заредените частици от слънчевия вятър движещи се със свръхзвукова скорост, се забавят и деформират целия магнитен балон около Юпитер.

Когато "Касини" пристигна около Юпитер, космическия апарат "Галилео" все още е в орбита около планетата. Учените са направили едни и същи измервания от два различни космически кораба. Това съвпадение позволява на учените да направят гигантски крачки в разбирането на взаимодействието на слънчевия вятър с Юпитер. "Касини" и "Галилео" показват границата на магнитния балон на Юпитер и разкриват, че той е регион с по-интензивен слънчев вятър, който е завихрен в него.

"Касини", приближавайки Юпитер, също е открил, вълни в разредения газ съставен от заредени частици, който изпълва пространството между Слънцето и планетите. Вълните са в ниските радио-честоти, които може да се преобразуват в звукови вълни, за да се направи модел, който се чува.
Увеличаване Image credit: NASA, Cassini Видео

Насочени от изток на запад ветрове се появяват като концентрични въртящи се кръгове.

Източник: НАСА

---

• 2015
• 0
• Apr 4, 2012

---

Коментар