хершел е извършил наблюдения на изненадващо горещ молекулярен газ който може да бъде в орбита или
Мисия:
Herschel Space Observatory
Хершел е извършил наблюдения на изненадващо горещ молекулярен газ, който може да бъде в орбита, или да пада върху свръхмасивната черна дупка в центъра на нашата галактика "Млечния път."
Нашата местна черна дупка се намира в регион, известен като "Стрелец A" или "Sgr A" и тя е един отявен близък радио източник. Тя е с маса около четири милиона пъти масата на нашето Слънце и е отдалечена на около 26 000 светлинни години от Слънчевата система.
Увеличаване Центърът на нашата галактика е домакин на супермасивна черна дупка известна като "Стрелец A" или "Sgr A". Тя е обгърната от гъсти облаци от газ, които обхващат централните 15 светлинни години на галактиката. Част от този газ се загрява от силната ултравиолетова радиация идваща от постоянно преминаващите масивни звезди, които тясно орбитират централната черна дупка. Наблюдаваното отопление вероятно е резултат от силните шокове, генерирани от сблъсъците между газовите облаци, или от силните потоци материя кръстосващи тези области. Credits: ESA–C. Carreau
Дори от това разстояние, тя е няколко стотин пъти по-близо до нас, отколкото всяка друга галактика с активна черна дупка в центъра си. Това я прави естествена лаборатория за изследване процесите, които се случват около тези загадъчни обекти.
Огромни количества прах в равнината на Млечния път замъгляват нашия поглед във видими дължини на вълните. Но най-дългите инфрачервени дължини притежават способността да проникват през прахта и тогава дупката вече е възможно да се наблюдава. По този начин Хершел предоставя на учените възможността да изучат бурната съкровената област от нашата галактика в големи подробности.
Изненадата е, че телескопът е открил голямо разнообразие от прости молекули в сърцето на Млечния път, включително въглероден окис, водни пари и циановодород. Чрез анализиране подписа на тези молекули, астрономите са в състояние да вникнат в някои от основните свойства на междузвездния газ около черната дупка.
Светлинните емисии, които разкриват тези интересни газове изхождат от област отстояща само на една светлинна година от черната дупка. Освен това, тези газове са по-горещи от обичайното. Тяхната температура е около 1000 ° С, което е много по-горещо от типичните междузвездни облаци, които обикновено са само няколко десетки градуса над абсолютната нула (-273 º C).
Всеизвестно е, че основната част от топлината на черната дупка изтича "надолу" и "нагоре" от галактическата равнина. Освен това, ултравиолетовата радиация от групата от масивни звезди, които живеят в непосредствена близост до галактическия център, също не е достатъчна за да обясни наблюдаваната висока температура.
Една от съставените теории е, че шоковите вълни породено от силно намагнетизирания газ в региона може да бъде значителен източник за високите температури. Тези шокове могат да бъдат генерирани от сблъсъци между газови облаци, или в течаща струяща материя с висока скорост от звезди и протозвезди.
Не е изключено новите наблюдения да са съобразени и със струите горещ газ които се ускоряват към Sgr A и които скоро ще попаднат в самия център на галактиката. Черна дупка на нашата галактика може да приготвя вечерята си точно пред очите на Хершел.
Това е добра новина, но наред с нея има още една, неприятна. Хершел вече изчерпа напълно запасите си от течен хелий, което бележи края на повече от три годишната мисия в наблюдение на хладната вселена.
Това събитие не е неочаквано, но все пак е неприятно. Потвърждението, че хелия е окончателно изчерпан идва на 29-ти април по време на ежедневната комуникация с наземната станция в Западна Австралия. Тогава е станало ясно, че температурите на всички инструменти на Хершел са се покачили.
Въпреки това, Хершел е надминал всички очаквания и е генерирал невероятна съкровищница от данни, които ще направят астрономите заети още много години напред. Телескопът е направил над 35 000 научни наблюдения, за повече от 25 000 часа. Той е осъществил около 600 наблюдателни програми.
Натрупаният архив ще се превърне в наследството на мисията. Той се очаква да предостави още повече открития, отколкото са били направени по време на жизнения цикъл на мисията. Телескопът предлага нов поглед върху скритата Вселена и осигурява нов поглед върху процесите на звездното раждане и формирането галактиките. Освен това, честотния спектър в който работи позволява да се проследи водата в цялата Вселена.
Коментар