УвеличаванеТова е ново изображение от Чандра на най-известната останка от свръхнова - мъглявината "Рак". Най-ниско енергийната рентгенова светлина е изобразена в червено, а най-енергичната, излъчвана от материя нагрята до милиони градуси, е в бяло-синьо. Точно в центъра, в ядрото на бялата точка, се е формирала една от най-младите известни неутронна звезда. Image credit: NASA/CXC
Преди петнадесет години, на 23-ти юли 1999 год., рентгеновата космическа обсерватория "Чандра" беше изстреляна в космоса на борда на космическата совалка "Колумбия". От този момент до сега, Чандра е революционизирала нашето разбиране за високо енергийната Вселена.
Тя е част от "Великите обсерватории" на НАСА, към които спадат също космическите телескопи "Хъбъл" и "Спицер". Обсерваторията притежава невероятна чувствителност и резолюция в рентгенова светлина, където е наблюдавала най-разнообразни горещи обекти, вариращи от най-близките планети и комети до най-отдалечените квазари. Тя е фотографирала останки от избухнали звезди и е наблюдавала района около супермасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Чандра също е направила голям напредък в изучаването на тъмната материя, сянката на която се усеща при сблъсъците между галактичните купове.
Сега, за да отпразнуват своята 15-тата годишнина, учените са публикували четири нови снимки на останки от свръхнови. Това са мъглявините "Рак", "Тихо", "G292.0+1.8" и "3C58". Тези останки са свръх горещи и съответно светят ярко в рентгенови лъчи. Чандра е променила начина, по който се прави астрономия. Обсерваторията е показала, че често най-интересното се случва в рентгенова светлина и тези 15 години са променили из основи разбирането за звездите, галактиките, черните дупки, тъмна енергия, а специално изучаването на останките от свръхновите е революционизирало разбирането за произхода на елементите, необходими за направата на нови планетни системи и дори живота.
Обсерваторията обикаля далеч над рентгенопоглъщащата атмосфера на Земята, на височина до 139 000 км. Тя също е и най-големия спътник стартирал някога от совалка.
Този телескоп е заплануван още през далечната 1976 год. и първоначално е наречен "Advanced X-ray Astrophysics Facility (AXAF)". Но точно преди старта е преименуван в чест на покойния индийски нобелов лауреат - Субрамаян Чандрасекар, които е считан за един от най-изтъкнатите астрофизици на 20-ти век. "Чандра" на санскрит също означава "луна" или "светлинен".
Накрая, погледната през погледа на бюрократа, Чандра е една от най-успешните мисии на НАСА от гледна точка на цена, технически успех и най-вече, научни открития. Обсерваторията се оказва учудващо здрава и през тези 15 години функционира безпроблемно, нещо повече, учените дори планират да я използват още поне десетилетие и след това.
Правейки най-дълбокото рентгеново изображение до момента, астрономите са открили първите преки доказателства, че масивни...
Астрономите с помощта на рентгеновата обсерватория "Чандра" откриха първата двойка свръхмасивни черни дупки, които се на...
Увеличаване Наблюдения от Чандра на галактичните купове "Персей" и "Дева" разкриват, че турбуленцият...
Скорошно проучване показва, че емисиите от рентгенови лъчи вероятно са причинени от взрив, приченен от супермасивна черн...
Увеличаване Това е интересната галактика в галактическия куп "Abell 1795". Още по-интересното е рентгеновата т...
Това комбинирано изображение на галактическия куп 3C 186, съставено от изображения от Чандра (в синьо), показва емисиите...
Увеличаване Какви са тези пръстени и каква информация предоставят те? Тези пръстени са лекото ехо, подобно на ехото от з...
Увеличаване Това е художествена илюстрация на преминаващ през диск от материя пулсар, който е загребал и съответно изхвъ...
Доказателство за изстреляна черна дупка е установено с помощта на данни от космическата рентгенова обсерватория Чандра....