астероидните пояси подобни на нашия изглежда са редки структури в галактиката
Мисия: Spitzer Space Telescope

---

Астероидните пояси, подобни на нашия изглежда са редки структури в галактиката.

Това е лошо, защото може би те са причината за нашето съществуване. Слънчевите системи способни да поддържат живот може да са рядкост в галактиката, ако това зависи от наличието на астероиден пояс на правилното място в тях.

Екип от учени предполагат, че размера и местоположението на астероидния пояс, оформен от еволюцията на протопланетите в ранния слънчев диск, може да е бил решаващ фактори, дали на Земята ще се развива живот.

Това може да звучи изненадващо, като се има предвид лошата слава на астероидите, които в повечето случаи се разглеждат като убийци на живота, а не негови създатели. Смята се, че точно те са отговорни за масовите измирания в миналото. Но ако разгледаме нещата по-задълбочено ще стигнем до извода, че именно астероидните сблъсъци може да са предизвикали зараждането и развитието на сложен живот защото те са избили съществуващите доминиращи видове и са осигури празни еволюционни ниши за успелите да оцелеят от катастрофата видове, които по правило са по-адаптивни и по-съвършени от загиналите.

Астероидите също може да са доставили вода и органични съединения на ранната Земя. Според една специална теория, случайно въздействие от астероид може да ускори биологичната еволюция защото той ще наруши околната среда и видовете трябва да развиват нови стратегии за адаптиране.

Ако тези теории са верни и ние дължим съществуването си на периодичните катастрофи причинени от астероиди, тогава астрономите са се опитали да определят броя на слънчевите системи с астероидни пояси. За да се формира астероиден пояс на правилното място - непосредствено след външната граница на обитаемата зона около дадена звезда, тогава трябва да има и планета гигант на правилното място, където е Юпитер в момента.
Увеличаване Три възможни сценария за еволюцията на астероидните пояси. Най-горе, планетата с размера на Юпитер мигрира през астероидния пояс и разпръсва неговата материя. Това е катастрофа за всякакъв живот. Втория сценарий показва модел на нашата Слънчева система - Юпитер се движи малко по-навътре, но е съвсем близо до астероидния пояс. Третата илюстрация показва по-отдалечена голяма планета от снежната линия, даваща възможност за по-плътен астероиден пояс. Тогава материята от този набъбнал пояс ще бомбандира земеподобната планета много по-често, което също не би било добре за нас. Credit: NASA/ESA/A. Feild, STScI



Преглеждайки архивните данни на телескопа "Спицер" и множество други проучвания, учените са достигнали до извода, че само една малка част от системите притежават подобна на Юпитер планета и диск от отломки на правилните места. Всъщност, според тези критерии, нашата слънчева система изглежда доста специална.

Астрономите предполагат, че мястото на астероидния пояс в сравнение с мястото на Юпитер не е случайно. Астероидния пояс е между Марс и Юпитер и той е в регион където милиони космически скали се намират в близост до "снежната линия", която бележи границата на студената област в която летливите вещества, като водния лед са достатъчно далеч от Слънцето, за да останат непокътнати.

Слънчевата радиация е изпарила тези летливи вещества, които са пресекли снежната линия оставяйки след себе си множество голи скали или астероидите които наблюдаваме днес.

От друга страна, тези вещества са се натрупали от другата страна на снежната линия, където отново са замръзнали образувайки все по нарастваща буца от киша, и други вещества. В тази област е било достатъчно студено, за да предизвика всички изтичащи вещества от вътрешната слънчева система да замръзват и да се спояват във все по-нарастващата топка, която бързо е достигнала размери позволяващи и да задържа водород и хелий.

Резултата е бързата поява на Юпитер точно зад линията на снега, който с мощната си гравитация не позволява оголените астероиди да се слепят в планета. Всъщност заради Юпитер и Марс е толкова малък, гиганта просто е отклонил повечето материя която иначе би влязла в състава на планетата. Резултата от появата на Юпитер е една зона изградена от фрагментирани скали, които непрекъснато се бутат и блъскат.

В действителност, в ранната слънчева система, тази зона е съдържала достатъчно материя за да се формира от нея още една планета като Земята. Но присъствието на Юпитер предизвиква повечето от материята да се разпръсне. Днешния астероиден пояс съдържа по-малко от един процент от първоначалната си маса.

Използвайки нашата слънчева система като модел, астрономите са предположили, че астероидните пояси в другите слънчеви системи винаги ще се намират приблизително до снежната линия. Учените са създали модел на протопланетни дискове около младите звезди и изчисляват местоположението на снежната линията в тези дискове, което е базирано на масата на централната звезда.

След това са анализирали всички съществуващи космически инфрачервени наблюдения от Спицер. Общият брой е 90 звезди около които телескопът е открил наличие на топъл прах, което може да е индикация за астероиден пояс. Температурата на топлия прах е в съответствие с тази на линията на снега.

Това е добре, но от 520-те гигантски планети, открити извън Слънчевата система само 19 от тях пребивават зад снежната линия. С днешните знания е почти невъзможно да се обясни образуване на гигантски планети близо до звездите им, затова учените предполагат че те са се формирали извън снежната линия и след това са мигрирали на вътре.

Излишно е да се казва, че това също би било пагубно за живота, ако не и за цялата планета подобна на Земята. От направеното изследване следва че само четири на сто от наблюдаваните до момента системи може действително да имат подобни на нашия астероиден пояс.

Въз основа на този сценарий, учените казват, че за напред трябва да търсят сложен живот в системи при които гигантската планета е извън линията на снега, които за съжаление са рядкост.

---

• 3346
• 0
• Nov 6, 2012

---

Коментар