spacebg covers

астрономите са видели необичайна галактика която внася нови подробности относно един небесен -quot
Мисия: Spitzer Space Telescope


Астрономите са видели необичайна галактика, която внася нови подробности относно един небесен "sandbars" свързващ два масивни острови от галактики. Изследването е проведено с Spitzer Space Telescope на НАСА.

За тези нишки се знае, че обхващат огромни разстояния между галактичните купове и образуват структура, наподобяваща решетка, известна като космическа мрежа. Въпреки че са огромни, тези нишки е трудно да се видят и изследват в детайли. Преди две години инфрачервената визия на Спицер разкри, че една такава междугалактическа нишка се простира между галактичните купове Абел 1763 и Абел 1770.
Credit: NASA

Сега тези становища са подкрепени и от откритието, че вътре в същата нишка се намира галактика, която има рядката форма на бумеранг и излъчва необичайни светлинни емисии. Горещия междугалактичен газ се охлажда от скитащата галактика с тази форма, която преминава през нишката, предоставяйки нов начин да се прецени плътноста на частиците от нишката. Учените се надяват, че други такива галактики в които протича активно звездообразуване, притежаващи странно извити профили може да послужат като пътни знаци оказващи региони от нишки.

"Тези структури са неразделна част от еволюцията на галактичните купове, които са сред най-големите гравитационно свързани обекти във Вселената, които също предизвикват създаването на нови поколения от звезди", казва Луис Едуардс, кандидат на науките, учен в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена.

Астрономите са видяли тази неправилна галактика на около 11 милиона светлинни години от центъра на галактическия куп Abell 1763 по време на проследяването с обсерваторията WIYN в близост до Тусон и радионаблюдения от Very Large Array.

Галактиката е с необичайно съотношение на радио и инфрачервени емисии, което се измерва от Very Large Array и Spitzer и я отличава като фар. Това се дължи отчасти, че от галактиката се изхвърля материя в две противоположни посоки от супермасивната черна дупка в центъра. Тези струи са набухнали, подобно на гигантски листа от материя, които отделят огромно количество радиовълни.

Едуардс и колегите му забелязали, че тези структури изглеждат извити назад и се простират надалеч от траекторията на галактиката по протежение на невидимата нишка. Тази наподобяваща на "опънат лък" форма астрономите обясняват, че се дължи на частиците в нишката, които натискат газта и прахта. Чрез измерване на ъгъла на огъване на структурите, Едуардс и екипа изчисляват натиска упражняван от частиците на нишките и след това определят плътността на средата.

Според данните, плътността вътре в тази нишка е около 100 пъти по-голяма от средната плътност на вселената. Тази стойност се съгласува с тази, получена от предишно проучване във рентгеновия диапазон на нишките, а също се вписва в прогнозите от компютърни симулации.

Галактиките са склонни да се струпват заедно образувайки големи острови в празното пространство на космоса, наречени галактични купове. Тези групи от галактики често си правят компания с други групи, образувайки "суперкупове". Тези структури еволюират след бързото разширяване на вселената след Големия взрив някъде преди 13,7 милиарда години.

Тази първична материя в крайна сметка се охлажда и част от нея е сгъстена в галактиките, които виждаме днес. Остатъчния газ се съдържа в нишките между галактичните купове. Голяма част от него все още е доста топъл - около един милион градуса по Целзий и поражда високоенергийни рентгенови лъчи, които се просмукват между галактичните купове. Нишките са най-добре разкрити в рентгенова светлина и директно проучване на тяхната плътност е проведено в тази честотна лента.

Но рентгено-излъчващият газ в нишките е много по-неорганизиран и слаб, отколкото газа от куповете галактики, затова е изключително трудно да се наблюдава Ето защо, получаването на качествени изследвания на нишките отнема много време с настоящите космически обсерватории.

Техниката на Едуардс, използва радиочестотите, които са достъпни от множеството наземни радио телескопи, което говори за по-лесен начин да се сондира интериора на космическите нишки.

Знанието за това колко много материя съдържат тези нишки и как те си взаимодействат с галактическите купове ще бъде много важно за разбирането на цялостното развитие на вселената, казва Едуардс.

Източник: Спицер

  • 1907
  • 0
  • Mar 22, 2012

Коментар
Подобни публикации