Спицер изследва рядка останка от свръхнова
Мисия: Spitzer Space Telescope

---

Увеличаване Това е инфрачервено изображение от Спицер, показващо "N103B" - останка от свръхнова, която е избухнала преди едно хилядолетие в Големия Магеланов Облак - сателитна галактика отстояща на 160 000 светлинни години от Млечния път. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Goddard

Свръхновите често се смятат като огромни експлозии, които бележат края на живота на масивните звезди. Въпреки, че това е вярно не всички свръхнови възникнат по този начин. Един общ клас свръхнови, наречени "Тип Ia", включва детонацията на бели джуджета - малки, плътни звезди, които вече са мъртви.

Сега, нови резултати от космическия телескоп "Спицер" разкриват, рядък пример за точно такъв тип експлозия, при която една мъртва звезда се храни от друга старееща звезда, подобно на "космическо зомби". Резултатът от този процес е катаклизъм. Данните ще помогнат на учените да установят повече подробности за тези мощни, но изключително важни събития.

Всички свръхнови са от съществено значение за космоса. Може би, тези енергични събития са най-важните неща, които се случват във вселената от големия взрив насам. Те са фабриките в космоса, всички тежки елементи, включително желязото и металите след него, се произвеждат и разпръскват в космоса благодарение на свръхновите. Наличието на скалисти планети, комети, дори животът се дължи изцяло на тези катаклизми. Нещо повече, този рядък клас свръхнови - "Тип Ia" се отличава с почти еднаква светимост. Когато бяло джудже натрупа критично количество водород в своята атмосфера, протича една гигантска термоядрена експлозия, която засенчва почти цялата галактика. Но белите джуджета са с почти еднаква маса, което означава че и критичното количество водород е почти еднакво или взривовете също ще бъдат сравнително еднакви.

Еднаквата светимост от тези "стандартни бомби" е била използвана през десетилетията, за да се установят истинските мащаби на Вселената, темпа на нейното разширяване и общо взето са в основата на съвременната космологична теория.

За съжаление обаче, този клас свръхнови са изключително редки. До момента е известна само една останка, която се смята че е образувана от "Тип Іа" свръхнова. Това е останката "Кеплер", кръстен на астронома Йохан Кеплер, който е сред тези, които са я описали през 1604 г. Смята се, че тя е предизвикана от бяло джудже, което смуче материя от възрастна звезда - червен гигант.

Сега, Спицер може би е намерил втора останка от свръхнова, наподобяваща на Кеплер. Новата свръхнова е наречена "N103B" и тя е около 1000 години по-стара, отстои на 160 000 светлинни години в Големия Магеланов Облак.

Това е нещо като по-възрастен братовчед на Кеплер. N103B, макар и малко по-възрастна от Кеплер, също се намира в облак от газ и прах, който навярно е издухана материя от старата звезда-другар. Районът около остатъка е изключително гъст, но за разлика от Кеплер за новата останка няма никакви исторически наблюдения на експлозията.

Двете експлозии се смята, че са протекли така: застаряващата звезда обикаля около своя спътник - бяло джудже. Тъй като застаряващите звезди се раздуват, материята започва да пада върху бялото джудже. Това кара бялото джудже да нарасне масово, да стане нестабилно и да се взриви.

Според изследователите, този сценарий е рядък. Докато сдвояването на белите джуджета и червените гиганти се смята, че са в основата на почти всички "Тип Iа" свръхнови, учените смятат, че друг сценарий е по чест - сблъсъците между две бели джуджета, но тогава се получава друг вид свръхнова. Новите наблюдения от Спицер подчертават сложността на тези огромни експлозии и разнообразието на техните причинители. Колко често се случва и процесът който кара една мъртва звезда да се съживи отново е до голяма степен още неразгадана мистерия.

---

• 2250
• 0
• Jun 10, 2014

---

Коментар