Кюриосити е открил залежи от хематит на Марс
Мисия: Mars Science Laboratory

---

Увеличаване Хематитът е добре разпространен минерал на Земята и той всъщност изгражда желязната руда. Може би някога на Марс този минерал също ще се използва като източник на желязо, но сега е научно много интересен, заради информацията която е записал относно историята на червената планета. На Земята, хематита се е образувал, когато живите организми са започнали да отделят кислород, който е окислил желязото изсмукано от базалтите във водата. В продължение на много милиони години, в най-древните морета е валял дъжд от хематит, който се е наслоил по дъната и е образувал днешните залежи, източници на стомана.

Червеникавия скален прах от последния сондаж, който всъщност е първия пробит в Шарп, се оказва богат на хематит. Този минерал в Гейл, най напред е идентифициран от орбита, а сега, прякото му откриване от роувъра е сигурен знак че методиката всъщност работи.

Кюриозити осъществи четвъртият сондаж в края на септември, който също е първия в подножието на Шарп. Данните идват от аналитичния инструмент "Chemin", който е способен да установи и съответно изследва отделните минерални породи изграждащи пробите. Сега, новото нещо открито от инструмента е, че мястото на сондажа, което е част от светлия хълм "Pahrump Hills", съдържа много повече хематит, отколкото всяка скала или почвена проба, анализирана през две-годишната мисия на роувъра.

Още през 2010 год., когато се избираше мястото на разтоварването на мисията, спектрометъра на "Mars Reconnaissance Orbiter" (CRISM) е предоставил доказателства за наличието на хематит в една геоложка област, която включва и "Pahrump Hills".

Хематита, подобно на глината е важен минерал, защото той предоставя информация за условията на околната среда, когато е възникнал. По същество, този минерал представлява железен оксид и той се формира най-вече във водна среда.

На Марс, най-първото ключово откритие на хематит беше извършено от "Опортюнити", което всъщност беше голямата изненада. Очакваше се, хематит да бъде засечен от "Спирит", който кацна в кратера "Гусев", защото подобно на "Гейл" и "Гусев" някога е бил дъно на воден басейн. Само че, "Гусев" се оказа научно доста безлична област и интересните открития дойдоха (и все още идват) от Опортюнити, който се приземи в смятаната тогава скучна равнина "Меридиани", която беше избрана само заради удобната площадка за кацането. Но това, на което се натъкна старият роувър беше нещо фундаментално за Марс - огромни залежи от хематитови сферички, които бяха осеяли обширните полета около роувъра. Точно от този хематит дойде първото сигурно доказателство за древната водна история на планетата. Теорията е, че те са се формирали от метаморфозата на желязото вътре в скалите, най-вероятно базалтите, когато са взаимодействали с водата и са се обособили като изключително устойчиви на ерозията конкреции. С течение на времето, скалите са ерозирали и сферите са се оказали оголени на повърхността, формирайки красивите залежи, видени от камерите на роувъра.

Сега, хематитът в "Pahrump Hills" открит от Кюриосити е по-различен от този в Меридиани, защото той се е формирал чрез окисление. Това е важно откритие, защото където се случва окисление, там се отделя и енергия, която заедно с изобилието от доказателства, че Гейл е бил воден басейн, прави тази вода още по-благоприятна за възникването на живота.

Първата година на Марс, Кюриосити прекара в "Йелоунайф Бей", където придоби доказателства за благоприятни древни влажни условия. Нещо повече, освен приятната за микроби среда, Кюриозити предложи и източник на енергия за евентуален живот. Става въпрос са глинестите минерали открити от "Chemin", които обаче не са били засечени от орбита. Това направи "Йелоунайф Бей" изключително научно интересна област и роувърът изгуби доста време там.

Сега, мисията се натъкна на хематит, който принадлежи към един специален клас минерали, произхождащи от окисляването на желязото. Това може да се случи при взаимодействието с атмосферата или водата. По ранните анализи са показали, че скалите в Гейл са богати на желязнооксидни минерали, най-вече магнетит. Един от начините да се образува хематит, е когато поставим магнетит в оксидиращи условия.

Оказва се, че последната проба анализирана от роувъра е около осем процента хематит и четири процента магнетит. Пробитите в скалите изграждащи "Йелоунайф Бay" и пътя към Шарп съдържат най-много до един процент хематит и много по-големи количества магнетит. Новата проба е много по-окислена и нещо повече, това окисляване би могло да осигури химически източник на енергия за евентуален микробен живот.

Сегашната работна площадка на марсохода, се отличава с множество слоеве, които се различават по структура. Това означава, че концентрациите на хематита и другите минерали могат да варират и екипът на мисията в момента избира подходяща цел за нов сондаж. Може би, това е причината роувърът изведнъж да се върне в изходната позиция, където е бил през Сол 753. Изобилието от хематит превръща "Pahrump Hills" научно много интересно място, подобно на "Йелоунайф Бей" и Кюриосити може да остане тук още много дълги месеци, преди да продължи пътя си нагоре, към по-младите геоложки слоеве.

Интересното е, че и тези по-горни слоеве съдържат още по-големи количества хематит засечен от орбита, което може да означава, че Марс е притежавал течна вода или кислородна атмосфера по-дълго от смятаното. Учените са нарекли тези залежи "Hematite Ridge" и за разлика от хематите в "Pahrump Hills", но подобно в "Меридиани" са останали изключително устойчиви към ерозията. Каква е тяхната истинска природа обаче, ще узнаем когато Кюриосити ги достигне и съответно сондира.

Увеличаване Тази панорама от Опортюнити показва обширните пространства на "Меридиани" осеяни с хематитови сфери или "боровинки" по прякор. Тези бисери носят подписа на една оминала водна история на Марс. Сега, макар и съвсем в различен вид, Кюриосити също е открил залежи от хематит в кратера "Гейл". Image credit: NASA/JPL/Cornell

---

• 2402
• 0
• Nov 6, 2014

---

Коментар