астрономите съобщават че са открили планетна система при която орбитите на две планети са силно н
Мисия: Hubble Space Telescope


Астрономите съобщават, че са открили планетна система, при която орбитите на две планети са силно наклонени една спрямо друга. Тази изненадваща находка ще се отрази върху теориите за формирането на планетните системи и по начина по който те се развиват. Откритието показва, че някои насилствени събития може да разстроят орбитите на планетите.

Водещият учен на откритието е Barbara McArthur от тексаският университет. McArthur и нейният екип са използвали данни от Хъбъл, гигантския наземен телескоп Hobby-Eberly и други наземни телескопи, в съчетание с обширните изследвания върху информацията за планетните системи кръжащи около близката звезда "Епсилон Андромеда".
За малко повече от десет години, астрономите са научили, че три планети тип Юпитер орбитират около жълто-бялата звезда Епсилон. Подобна на нашето Слънце, звездата се намира на около 44 светлинни години от нас. Тя е съвсем малко по-млада, по-масивна и по-ярка от Слънцето.

Комбинирането на коренно различни, но взаимно допълващи се данни от Хъбъл и наземните телескопи, екипът на McArthur е определил точните маси на две от трите планети, известни като Епсилон Андромеда С и D. Много по-потресаваща обаче, е тяхната констатация, че не всички планети обикалят звездата в една равнина. Орбитите на планетите C и D са наклонени с 30 градуса една към друга. Това е първия път, когато са определени взаимно наклонени орбити на планети, около други звезди. Екипът също е открил и намеци, че има и четвърта най-външна планета Е.

До този момент общоприетото мнение е, че голям облак от газ се свива до формата на звезда, а планетите са естествения продукт на непогълнатия материал, който изгражда диска. Нашата Слънчева система отлично се вписва в този модел, защото всички по-големи осем планети орбитират в почти една равнина. Най-отдалечените планети-джуджета като Плутон, са с наклонени орбити, но те са били променени от гравитацията на Нептун.

Няколко различни гравитационни сценарии могат да бъдат отговорни за изненадващите наклонени орбити в системата на Епсилон Андромеда, "Възможностите включват - взаимодействия, произлизащи от активната миграция на планетите, изхвърлянето на други планети от системата, чрез разделяне на двойни планети, или чрез откъсване в миналото на втора звезда обикаляща около Епсилон Андромеда" казва McArthur.

Барнс- експерт в динамиката на екзопланетни системи, добавя: "Нашият динамичен анализ показва, че наклонените орбити вероятно са резултат от изтласкването на първоначален член на планетната система. Но проблема е, че планетите се привличат толкова силно, че те почти не могат да се изхвърлят взаимно от системата. "

Астрометрията измерва позициите и движенията на небесните тела. Групата на McArthur, използва сензорите за ориентиране (FGSs) на телескопа Хъбъл за задачата. FGSs са изключително точни и тази точност се използва за проследяване движението на звездата по небето, като измерванията са направени също и от наземните телескопи McDonald Observatory и др. обсерватории включително Lick, Haute-Provence, и Whipple Observatories.

Фактът, че екипът определя орбиталните наклони на планетите C и D, им позволява да се изчислят точните маси на двете планети, които са 14 Юпитерови маси за С и 10 Юпитерови маси за D.

Екипът е събирал данни за период от 14 години относно радиалното преместване на звездата и определянето на точните маси на двете планети, което всъщност предоставя намеци, че може да има и четвърта планета, която има дългосрочен период на обикаляне около звездата. Друго липсващо парче от пъзела е наклонът на най-вътрешната планета Б, която изисква прецизност в астрометрията 1000 пъти по-голяма от Хъбъл, като това ще се постигне чрез една космическа мисия оптимизирана за интерферометрия.

Данните от Хъбъл също потвърдиха че Епсилон Андромеда всъщност е бинарна звезда. Другар на звездата е червено джудже много по-малко масивна от Слънцето.

"Ние нямаме представа каква му е орбитата," казва Бенедикт. "Тя може да бъде много ексцентрична. Може би тя се приближава много близко от време на време. Това може да отнеме 10 000 години. Такава близост на преминаване на вторична звезда може гравитационно да разбърква орбитите на планетите."

Източник: hubblesite

  • 1317
  • 0
  • Mar 15, 2012

Коментар
Подобни публикации