честита нова 2013-та година новата година веч
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Честита нова 2013-та година.

Новата година вече е факт и ние можем да си пожелаем да ни донесе здраве и много успехи. Да се надяваме, че тя ще бъде още по-ползотворна за космонавтиката, отколкото изминалата, която беше супер успешна.

Сега, през вече новата година, най-напред ще обърнем внимание на космическият телескоп "Хъбъл", който изглежда е генерирал интересни данни и изображения. Такъв пример е следващата снимка на спиралната галактика "NGC 1097". Хъбъл ни предоставя грандиозен образ на ярък звездообразуващ пръстен, който обгражда ядрото. По-мащабните структури са едва забележими, особено ръкавите, които дори излизат извън очертанията на снимката.

NGC 1097 е отдалечена на 45 милиона светлинни години от нас в южното съзвездие "Fornax" (Пещ). Тя е особено привлекателна за астрономите защото принадлежи към специалния клас "Съфъртови галактики". В нейният център, супермасивна черна дупка с маса 100 милиона пъти по-голяма от масата на Слънцето, активно поглъща материя. Затова районът непосредствено около нея излъчва интензивна радиация.
Увеличаване ESA/Hubble & NASA

Отличителния светещ пръстен около черната дупка представлява региони препълнени с образуващи се нови звезди. Това се дължи на притока от материя, падаща към централния бар на галактиката. Пръстенът е с диаметър около 5000 светлинни години, въпреки че спиралните ръкави се простират на десетки хиляди светлинни години извън него.

NGC 1097 е също доста вълнуваща за ловците на свръхнови. В галактиката са се наблюдавали три свръхнови за 11-годишния период между 1992 и 2003 год. Това е много често, за сравнение в нашата галактика се случват средно по три взрива на 1000 години. За това си струва регулярното наблюдение към нея от специализираните инструменти.

Освен всичко, NGC 1097 притежава две малки сателитни галактики, които не се виждат на изображението. Едната е с елиптична форма - NGC 1097A, обикаляща на около 42 000 светлинни години. Другата е малката галактика "NGC 1097B". Двете са от особен интерес защото се смята, че някога в миналото са взаимодействали с голямата галактика.
Увеличаване

Това е спиралната галактика "IC 2233". Тя е една от най-плоските звездни структури. Типичните спирални галактики като Млечния път, обикновено се състоят от три основни компонента. Това са диск, където са съсредоточени ръкавите и повечето газ и прах. Ореол, който е груба, откъслечна сфера около диска, съдържаща малко свободни вещества или области в които се формират нови звезди и централна издутина в центъра на диска, която е изградена от голяма концентрация на древни звезди обикалящи около галактичния център.

IC 2233 е далеч от типичния пример. Този обект е един отличен пример за супер-тънка галактика, при която диаметър е най-малко десет пъти по-голям от дебелината. Галактиката е разположена странично спрямо нас, която ориентация позволява да се изучат тези характеристики. Важното е, че тя заедно с други подобни обекти се отличават с ниска яркост и отсъствие на издутина.

Синкавия оттенък е доказателство за спиралния характер на диска, което се дължи на горещите ярки млади звезди, родени от облаци междузвезден газ в ръкавите. В допълнение, за разлика от типичните спирали, IC 2233 не се отличава с добре дефинирано прахово съдържание. Само няколко малки откъслечни запрашени района могат да бъдат идентифицирани във вътрешните райони, както над, така и под галактичната равнина.

IC 2233 е разположена в съзвездието Lynx на около 40 милиона светлинни години от Земята. Тя е била открита от британския астроном Исак Робъртс през 1894 година. Сега, новият образ от Хъбъл съчетава експозиции във видимия и инфрачервения спектър и представлява най-добрият поглед до момента към тази интересна галактика.
Увеличаване

Това е планетарната мъглявина "NGC 5189" фотографирана от космическият телескоп "Хъбъл".

Планетарните мъглявини са крайните етапи от живота на средни звезди, подобни на нашето Слънце. Когато изконсумира всичкото гориво в ядрото си, умиращата звезда изхвърля в космоса голяма част от външната си обвивка. Този материал продължава да свети известно време в красиви многоцветни нюанси. Често тези светещи облаци от газ се отличават със сложни структури, които са следствие неравномерното изхвърляне на маса от умиращата звезда.

Новата снимка от Хъбъл е очевиден пример за красота и сложност. Повечето от мъглявината е заплетена в нишковидни структури. Освен това се забелязват две вложени структури, разширяващи се далеч от центъра в различни посоки.

S-образната двойна биполярна структура може да се обясни с наличието на спътник в орбита около централната звезда, който оказват влияние върху модела на изхвърлената маса. Остатъка от централната звезда се нарича "бяло джудже", но за момента няма визуални данни за неговия спътник.

Цялата централна част е оградена от златен пръстен, който се отличава с радиални нишки и кометообразни възли. Тези структури са обичайни за планетарните мъглявини и се образуват от комбинираното въздействие на йонизиращата радиация и звездните ветрове.
Увеличаване

Ярко розова мъглявина почти обкръжава спиралната галактика "NGC 922. Пръстеновидната структура се дължи на факта, че преди около 330 милиона години по-малка галактика е ударила нейния център.

На изображението, NGC 922 не изглежда като нормална спирална галактика. Целостта на спиралните ръкави е нарушена от потока нови звезди простиращ се към горната част на изображението. Освен това се забелязва ярък пръстен обграждащ ядрото. Рентгеновата обсерватория "Чандра" разкрива още по-голям хаос от рентгенови източници, пръснати из цялата галактика.

Необичайната форма и процесите в "NGC 922" са резултат от космическите стихии бушували вече милиони години. Една по-малка галактика, известна като "2MASXI J0224301-244443" е преминала точно през центъра на NGC 922 и сега е от другата страна. На изображението, малкия натрапник може да се види далеч от мястото на катастрофата.

Тъй като малката галактика е преминала през средата на NGC 922, тя е създала вълни, които са компресирали облаците, резултатът от което е образуването на нови звезди, чиято радиация в последствие запалва оставащия газ. Ярко розовия цвят на мъглявината е характерен признак за този процес. Той се дължи на йонизирания водород, който газ е доминиращия елемент в междузвездните облаци.

На теория, ако двете галактики са подравнени точно и малката премине през центъра на по-голямата, трябва да се образува пръстен с форма на идеален кръг. Но тази идеална конфигурация не е спазена, затова кръга е забележимо по-ярък от едната страна за разлика от другата.

Тези обекти са наречени "Колизионни пръстеновидни галактики" и са относително редки в нашия космически квартал. Въпреки че галактическите сблъсъци и сливанията са често срещано явление, точното подреждане и съотношение на размерите, необходими за да се образуват кръг като този са редки, а освен това, тези структури са също със сравнително кратък живот.

Затова шансовете да се види подобна галактика в близост са доста ниски. Въпреки огромния брой галактики, като тази са само една шепа в близката Вселена. Наблюденията в по-далечната и ранна Вселена показват, че тези пръстени са били по-чести в миналото.
Увеличаване

Кълбовидния звезден куп "NGC 6388". Този клъстер се е формирал през далечното минало, но разпределението на ярките сини звезди в него показват че той всъщност до момента е умерено остарял, защото тежките звезди са все още в процеса на мигриране към центъра. Сега, ново проучване показва, че кълбовидни купове на същата възраст може да изглеждат много по-стари и при тях сините звезди вече са потънали към ядрото.



Кълбовидните купове са сферично струпване от звезди, които са взаимно свързани от гравитацията. Освен това, те са реликви датиращи от ранната Вселената и техните възрасти обикновено са около 12-13 милиарда години. За сега са известни около 150 сферични купа в Млечния път и в тях се срещат много от най-старите звезди в нашата галактика.

Но докато звездите са стари и клъстерите са се формирали в далечното минало, астрономите с помощта на Хъбъл и 2.2-метровия телескоп на ЕСО в обсерваторията Ла Сила са установили, че някои от тях притежават все още някои млади белези.

Въпреки че те са се образували преди милиарди години, учените се опитват да разберат дали едни може да остаряват по-бързо или по-бавно от другите. Отговорът идва от изучаването на специфичен клас сини звезди, които се наблюдават в тях и те предоставят информация за скоростта на стареене.

Звездните купове се формират за кратък период от време, което означава, че всички звезди в тях са склонни да имат приблизително една и съща възраст. Тъй като ярките звезди с висока маса изгарят горивото си доста бързо, в много старите купове трябва да се наблюдават само звезди с ниски маси.

Но при определени обстоятелства, в куповете може да се извлече допълнително гориво, което ще даде нов живот. Това може да се случи когато една звезда погълне материя от нейния съсед или ако те се сблъскат. Така получената засинена звезда се нарича "синя изоставаща" и те са в основата на новото проучване.

Тежките звезди потъват към центъра на клъстера, който процес много прилича на обикновеното утаяване. Необичайно високите маси на сините изоставащи означава, че те също трябва да са засегнати от този процес.

За да разберат стареенето, астрономите са картографирали "потъването" на сините изоставащи в 21 кълбовидни клъстера. Анализът на данните показва, че някои съдържат сини изоставащи които не са чак толкова пропаднали. Други изглеждат наистина стари и при тях тези звезди са се скупчили почти в ядрото. Третата група се отличава със забавено стареене, при които сините изоставащи са почти на границата където звездите започват своето потъване.

Тъй като всички тези клъстери са се формирали приблизително по едно и също време, това означава големи различия в скоростта на тяхната еволюция. В случая на бързото стареене, процесът на утаяване може да приключи за няколко стотин милиона години. За да се осъществи най-бавното ще е необходимо време няколко пъти сегашната възраст на Вселената.

Когато тежките звезди потънат към центъра, клъстера в крайна сметка се сдобива със структура, наречена "ядро". Там звездите са изключително нагъсто.

Процесите водещи към ядрото всъщност са доста добре разбрани и те зависят от броя, плътността и скоростта на движение на звездите. Въпреки това, скоростта с която се случва колапсът все още не е известна. За това, новото изследване предоставя първия емпиричен начин за измерване различните ставки на стареенето.

---

• 2770
• 0
• Jan 2, 2013

---

Коментар