spacebg covers

астрономите с помоща на космическите телескопи спицър и хъбъл са открили че в една от най-далечнит
Мисия: Spitzer Space Telescope


Астрономите с помоща на космическите телескопи Спицър и Хъбъл са открили, че в една от най-далечните известни галактики бушува истинско цунами от звездообразуване. Галактиката е много далеч и зарази това на изображенията изглежда като бледо петънце. Въпреки това, петънцето кръстено GN-108 036 е най-ярката галактика установена към днешна дата на такива големи разстояния.

Галактиката с помощта на наземните телескопи е установено че отстои на 12,9 милиарда светлинни години разстояние. Данните от Спицер и Хъбъл показват много висок процент на звездообразуване, което се равнява на около 100 слънца годишно. За справка, нашата галактика е около пет пъти по-голяма и 100 пъти по-масивна от GN-108036, но произвежда около 30 пъти по-малко звезди на година.
Image credit: NASA/JPL-Caltech/STScI/University of Tokyo

"Откритието е изненадващо, защото предишните изследвания не са открили подобни галактики в началната историята на Вселената", казва Марк Дикинсън от Националната обсерватория в Тусон. "Може би тези наблюдения са все още твърде начални за да се извърши оценка за галактики като GN-108036. Въпреки това тя изглежда специална, рядка и я наблюдаваме във време на екстремно образуване на звездообразуване в вея."

GN-108036 се намира в близост до самото начало на времето - само 750 милиона години след създаването на Вселената. Нейната светлина е пътувала 12,9 милиарда години, за да достигне до нас, така че ние виждаме тази галактика каквато е била в много далечното минало. GN-108 036 е с червено отместване 7,2. Досега са открити само шепа от галактики с червено отместване по-голямо от 7, като само две от тях са по-отдалечени от GN-108036.

Инфрачервените наблюдения от Спицер и Хъбъл са от решаващо значение за измерване дейноста в галактиката. Астрономите са изненадани да открият такъв голям процент на звездообразуване, защото галактиката е много малка и много отдалечена от космическата ера, когато нейните братя - другите галактики са развили подобни темтове на звездообразуване. Обратно, когато галактиките се формират през първите няколко стотици милиона години след Големия взрив, те са били много по-малки отколкото са днес, и са изглеждали подобно на по-плътни буци в мъглата от материя изпълваща цялата вселена по онова време.

В тази епоха, основната емисия във Вселената е била ултравиолетовата светлина. Но водородните атоми са били толкова на гъсто, че са били абсолютно непрозрачни тази светлина. Този период е бил преди да са се образували първите звезди и галактики и е известен със средновековното име "тъмни векове." Тази ера свършва, когато светлината от най-ранните галактики или звезди йонизира непрозрачния водород, карайки го да стане прозрачен за ултравиолетовата светлина. По този начин тя е освободена да пътува свободно през пространството. Тази светлина се наблюдава и днес, само че тя е обхванала огромен обем от космоса и съвсем естествено е изгубила енергия. Сега се наблюдава като фон от микровълни изпълващ цялото пространство. Галактики, подобни на 108 036 GN може да са изиграли важна роля в това събитие.

Бъдещите проучвания на подобни галактики от все по-новите и мощни обсерватории се очаква да разкрият още по-подробно какво се е случило в тези ранни времена.

Източник: НАСА

  • 1023
  • 0
  • Mar 22, 2012

Коментар
Подобни публикации