spacebg covers

астрономите с помощта на космическия сателит -swift- изследват кометата -c-2012 s1-q
Мисия: Swift - Gamma-Ray Burst Mission


Астрономите с помощта на космическия сателит "Swift" изследват кометата "C/2012 S1", която може да се превърне в една от най-ярките комети от цяло десетилетие насам.

От изображенията, които е генерирал комбинирания видим и ултравиолетов телескоп (UVOT) работещ на борда на апарата, учените са извършили първоначални оценки на количеството вода и прах отделяни от кометата. Тези данни ще се използват за точната оценка на размера на ядрото.

C/2012 S1 се очаква да бъде една от най-ярките комети през последните 50 години. Това предоставя рядката възможност да се наблюдават нейните промени в големи подробности, което ще става за продължителен период.
Увеличаване Това изображение е от сателитът "Swift" направено на 30-ти януари. В средата е все още бледата комета "C/2012 S1 (ISON)", която е 5000 пъти по слаба от възможностите на човешкото зрение. Очакванията са това да се промени и приближавайки се до Слънцето, тя ще стане идеално видима за нас. Credit: NASA/Swift/D. Bodewits, UMCP



Освен много близката среща със Слънцето, нейната "мисия" включва и близка среща с Марс, което отново я превръща в обект от специален интерес. Както всички комети, и C/2012 S1 представлява топка от замразени газовете, смесени с прах. За това, кометите отделят газ и прах, когато се приближат до Слънцето и съответно се нагреят. Този процес се нарича "сублимация". Превръщането на леда, направо в пара генерира струи, които увличат прахта в космоса. По нататък, тази прах отразява светлината и по този начин блясъкът на цялата комета се увеличава.

Обикновено, водата остава замръзнала докато кометата не се приближи на около 3AU от Слънцето. Инструментът "UVOT" не може да открие вода директно, но под влиянието на ултравиолетовата светлина водните молекули се разграждат бързо на водородни атоми и хидроксилни групи (OH). Тогава UVOT вече е в състояние да наблюдава светлината, излъчена от хидроксилната група и други важни молекулярни фрагменти, както и слънчевата светлина отразена от прахта.

До 30 януари 2013 год., наблюденията показват, че ядрото отделя около 51 000 кг прах всяка минута. От друга страна, кометата произвежда само около 60кг вода на минута.

Това несъответствие между производството на вода и прах показва, че истинската сублимация на водата все още не е започнала. C/2012 S1 все още е далеч от Слънцето и причина за отделянето на прахта трябва да е сублимацията на други лесно летливи вещества, като например въглероден диоксид или въглероден оксид.

По това време кометата е била на около 604 (4AU) милиона километра от Земята и 740 000 000 km от Слънцето. Очакванията са, че темпът на отделяната вода ще се повишава. Но дори и малките количества са достатъчни за да се извърши оценка на големината на ядрото. Сравняването на количеството отделяна газ с една нормална комета показва че ядрото на C/2012 S1 е около 5 км в диаметър, което я прави една съвсем нормална или стандартна комета.

Изследването на орбитата разкрива, че тя осъществява първото си пътуване през вътрешната слънчева система. Това означава, че притежава непокътнати ледени запаси и нейната яркост се очаква да нараства неимоверно.

Официално C/2012 S1 е открита на 21 септември, 2012 г., от руските астрономи Виталий Невски и Артьом Новичонок. Тогава става ясно, че на 1 октомври тази година комета ще премина на 10 800 000 километра от Марс и ще бъде достатъчно ярка за да се наблюдава от космическите апарати работещи в орбита около планетата.

Петдесет и осем дни по-късно, на 28 ноември, кометата ще осъществи дръзко сближение със Слънцето, само на около 1,2 милиона км от видимата повърхност на звездата. Тогава се очаква яростно сублимиране на ледения материал от жестоката жега. В това положение C/2012 S1 може да стане достатъчно ярка за да се види ако само с помощта на ръцете си закрием слънчевия диск през деня.

Никой не може да каже със сигурност дали кометата ще оцелее, но за момента водещото мнение е, че най-много 10 на сто от диаметъра на кометата ще се унищожи от срещата. Това е така, защото почти цялата енергия която попада върху ядрото ще се отделя обратно в космоса под формата на сублимация и като цяло то ще си остане заледено, въпреки екстремните температури на които ще е подложено.

След изпепеляващата среща, C/2012 S1 ще се насочи към Земята. На 26-ти декември тя ще бъде на около 64,20 милиона км от нас или около 167 пъти по-далеч от Луната.

Дали тази комета ще се превърне в "кометата на века" или тя просто ще се разпадне покрай Слънцето, ще покаже само времето. Във всички случаи астрономите възнамеряват да я изследват щателно и вече подготвят апаратурите си, една от които е сателитът "Swift" на НАСА.

  • 2189
  • 0
  • Apr 8, 2013

Коментар
Подобни публикации