spacebg covers

рекордно рентгеново избухване заслепи за кратко рентгеновия сателит swift на
Мисия: Swift - Gamma-Ray Burst Mission


Рекордно рентгеново избухване заслепи за кратко рентгеновия сателит SWIFT

Най-големият взрив в ярки рентгенови лъчи е регистриран от космическата обсерватория на НАСА - SWIFT. Астрономите казват, че тези рентгенови лъчи са пътували в Космоса пет милиарда години, преди да бъдат уловени от телескопа SWIFT на 21 юни 2010год. Ослепително яркия взрив, произхожда от първоначално гама-лъчево избухване, което най вероятно е предсмъртния изблик на енергия от колапса на масивна звезда в нова черна дупка. "Това гама-лъчево избухване е най-яркият източник на светлина виждана в X-Ray дължините на космологичната разстояния" казва Дейвид Бъроус, старши учен и професор по астрономия и астрофизика в държавния университет Пен и водещ учен на мисията SWIFT.

Въпреки че SWIFT не е създаден специално за изследване на гама-лъчевите залпове, инструментът е предназначен да улавя рентгенови проблясъци на небето, и този път е уловил най-интензивният до момента рентгенов взрив. "Интензивността на тези рентгенови лъчи са били неочаквани и безпрецедентни", казва Нийл Gehrels, главният изследовател на SWIFT от НАСА. По време на взрива наречен GRB 100621A, е представлявал най-яркия X-Ray източник който SHIFT е наблюдавал, откакто е започнал своята мисия от началото на 2005.
Най-яркото гама-лъчево пръсване виждано някога в рентгенови лъчи, което временно ослепи SWIFT. Рентгеновите лъчи са показани от червено до жълто. Изображението обхваща област от 5 аркминути. Credit: NASA/Swift/Stefan Immler



"Избухването беше толкова ярко, че софтуерът анализиращ постъпващите данни блокира", каза Фил Евънс, Кандидат на науките, който пише части от аналитичния софтуер на SWIFT. " Толкова много фотони обстрелваха детектора всяка секунда, че той просто не можеше да ги брои достатъчно бързо. Беше все едно се опитваме да използваме обикновена кофа за измерване дебита на цунами. "

Софтуерът скоро възобновява работоспособност и Еванс възстановява данните, които SWIFT е открил по време на краткото спиране на софтуера. Учените след това измерват, че в своя пик рентгеновият взрив е бил с яркост 143 000 рентгенови фотона в секунда, което е 140 пъти повече от най-ярките непрекъснати рентгенови източници на небето. Една неутронна звезда, която е повече от 500 хиляди пъти по-близо до Земята от гама-лъчевия източник изпраща "обикновен" поток от 10 000 фотона в секунда към телескопа SWIFT.

Гама-лъчевите изблици обикновено започват с ярка светкавица от високоенергийни гама и рентгенови лъчи, а след това изчезва като пръсване на фойерверки, понякога оставяйки след себе си изчезващо зарево в по-ниско енергични дължини на вълната, включително в оптичния и ултравиолетовия спектър. Изненадващото е, че въпреки енергията на този взрив е най-ярката в рентгенови лъчи, тя си остава обикновена в областта на оптичните и ултравиолетови дължини на вълните.

Учените са реагирали бързо, като са оценили цялостната яркост на GRB 100621A чрез вземане на проби от фотони на известно разстояние или иначе казано преекспонират неговия център - стандартна техника за корекция. Учените изучаващи Слънцето използват подобен подход за изследване на короната - чрез блокиране на неговия много ярък център. "При този взрив, ние трябваше да вземем проба от фотони два пъти по-далеч от центъра както никога допреди" казва Бъроус. "Коефициентът за корекция на X-лъчи от GRB 100621A е 168 пъти по-голям от типичните гама лъчеви пръсвания и пет пъти по-голям, от най-ярките разрушавания които ние изобщо сме виждали. Никога не сме смятали, че ще видим нещо толкова светло."

Еванс е бил първия, който вижда обработените данни от първоначалния разрушителен взрив. "Когато за първи път видях странните данни от този взрив, знаех, че съм открил нещо извънредно. Това беше едно неописуемо чувство, когато разбрах, че съм единственият човек в цялата Вселена, който знаеше, че този изключителен случай е настъпил. Сега, след нашия анализ на данните, ние знаем, че това е взрив за протоколните книги. "

Източник: science.psu.edu

  • 2010
  • 0
  • Apr 1, 2012

Коментар
Подобни публикации