spacebg covers

вземането на проби директно от атмосферата на титан и енцелад е ключов елемент при определянето на
Мисия: Cassini–Huygens


Вземането на проби директно от атмосферата на Титан и Енцелад е ключов елемент при определянето на основния химичен състав на тези луни. Големият въпрос е дали тези две луни са родени с метан, или метана е образуван на Титан и Енцелад с течение на времето. Резултатите също така предоставят по-добро разбиране на материалите, които са били налични в мъглявината, от която се формира Сатурн.

По време на мисията си до Сатурн, орбиталният апарат "Касини" и сондата "Хюйгенс" са заловили проби атмосферни газове от Титан и водни пари, изхвърляни в космоса от Енцелад. Тези два много различни спътника на Сатурн бавно разкриват своите тайни за това как са оформени, и ни показват началните съставки, от които са създадени планетите и луните в Слънчевата система като цяло.

Последните изследвания все повече ни приближават до определянето на началните съставки, които образуват планетите. Формирани далеч от слънцето, членовете на външната част на Слънчевата система не са били обект химически промени от топлината за разлика от Земята и нейните съседи, които са се образували в по-топлата, плътна част на първичният облак близо до младото слънце. Началният химичен състав е сравнително по-добре запазен при образуването на световете около Сатурн. Стари анализи на данни за химичния състав на Титан и Енцелад събрани от Касини, разкриват наличието на метан в доста големи количества, като един от началните съставки на протослънчевата мъглявина.
Credi: NASA

Метанът, наблюдаван на Титан и Енцелад днес се определя ката първичен материал, който заедно с други газове и прах, формират диск от парчета скали и лед - планетисмали, от които по късно се образуват планетите и луните. Тези обекти, са кристализирали от вещества, които първоначално са били създадени в протослънчевата мъглявина, когато са се формирали всички планети, но са претърпяли модификации при промяната на околната среда когато е почнал да се образува Сатурн. Данните показват, че повечето метан в тези спътници е наличен от образуванети им, докато малка част е наскоро произведена при взаимодействието между скалите, въглероденя двуокис и водата, дълбоко в недрата им. Тези и други данни събрани от Касини до голяма степен помагат на учените да разкрият стъпките и сроковете при формирането на планетата и неговите спътници, както и ролята на Сатурн в раждането на неговите спътници.

С друго неотдавнашно изследване на метана на Титан, учените са моделирали процес, при който газообразният метан от вътрешността на атмосферата постепенно с времето, се губи в космоса. Оказва се, че преди около 60 до 180 милиона години, Титан може да е имал от 3 до 4 пъти повече от наблюдаваният в момента метан. Този период, който обхваща времето от когато динозаврите все още са процъфтявали до времето когато са дишали за последно на Земята, се смята, че е бил последния период на голямо отделяне на метан в атмосферата Титан, когато резервоарите от метан в недрата на Титан се освобождават на повърхността. Това е времето когато метана е започнал да заема централна роля в, оформянето на ландшафта на Титан - образуването на мъгли, дюни и езера, света който Касини разкри днес. Дали Титан има постоянно или периодична наличност на метан в много по-далечни периоди в миналото си остава неразкрит. Основата на тези констатации е съотношението на тежък водород или деутерий спрямо обикновеня водород в атмосферата на Титан, и водните струйки от Енцелад събрани от Касини. Промени на съотношението деутерий спрямо водород в органичните съединения, и във водата, предоставят доказателства за еволюцията на планетата или луната, включително загубата на газове, които съдържат водород.

Данните, използвани в изследването са от инструментите "Cassini Ion Neutral Mass Spectrometer" и "Composite Infrared Spectrometer" на борда на Касини , заедно с данните, получени през 2005 г. от инструмента "gas chromatograph-mass spectrometer" на Хюйгенс, който се спусна с парашут до повърхността на Титан. Пет прелитания на Касини през струите на Енцелад, извърши измервания на съотношението на изотопите от един и същи вид елементи.

Осъзнаването от учените на процесите при образуването на членовете на нашата слънчева система позволява да разберат по-добре как се е формирала Земята и вероятността, че планети подобни на Земята могат да се формират другаде в космоса.

Източник: НАСА

  • 1237
  • 0
  • Mar 23, 2012

Коментар
Подобни публикации