spacebg covers

въртенето на неутронна звезда е свързано с мистериозна опашка - или поне така изглежда астрономите
Мисия: Chandra X-ray Space Observatory


Въртенето на неутронна звезда е свързано с мистериозна опашка - или поне така изглежда. Астрономите използват Чандра за да открият, че този пулсар, известен като PSR J0357 3205 (или PSR J0357 за кратко), очевидно притежава дълга, рентгеново ярка опашка простираща се надалеч от него.

Позицията на пулсара е в горния десен край на опашката, която е изобразена в синьо. Двата ярки източника в близост до долния ляв край на опашката се смяга че са не-свързани обекти, разположени извън нашата галактика.

PSR J0357 е открит от космическия гама-лъчев телескоп "Ферми" през 2009 г. Астрономите са изчислили, че пулсара се намира на около 1600 светлинни години от Земята и е на възраст около половин милион години, което го прави на около средна възраст за този тип обекти.
Ако опашката е на същото разстояние от нас както пулсара, тогава тя се простира на 4.2 светлинни години по дължина. Това ще я направи една от най-дългите рентгенови опашки, които са свързани с въртенето на пулсара. Този пулсар е от вида пулсари, които губят от енергията си и като резултат забавят въртенето си. Други видове пулсари включват тези, които са движени от силни магнитни полета и още други, които се захранват от материал, попадащ върху неутронната звезда.

Данните от Чандра показват, че рентгеновата опашка може да бъде произведена от емисии на енергийни частици формиращи вятър от пулсара, които взаимодействат с частиците отделени от пулсара и спираловидно обикалят около линиите на магнитното поле. Други рентгенови опашки около пулсари са интерпретирани като шокове, генерирани от свръхзвуковото движение на самите пулсари през пространството и изоставащия вятър на който частиците са пометени обратно от взаимодействието на пулсара с междузвездния газ.

Въпреки това, тълкуването на опашката като шок може да бъде, но може и да не бъде правилно. Проблема идва от това, че данните от Ферми показват, че PSR J0357 губи много малко количество енергия. Тази загуба на енергия е важна, защото тя се превръща в радиация и захранва вятъра от пулсара. Това поставя ограничения за количеството енергия, което частиците от вятъра може да достигнат и не е достатъчно за наблюдаваното количеството на рентгенови лъчи от Чандра в опашката.

Друга трудност е, че други пулсари при които се наблюдават шокове имат ярки рентгенови емисии от техните околности и това не се наблюдава за PSR J0357. Също така, най-ярката част на опашката е далеч от пулсара и това също се различава от това, което се наблюдава при други пулсари.

Допълнителни наблюдения с Чандра може да внесат повече яснота по тези въпроси. Ако пулсара се движи в противоположна посока от тази на опашката, това ще подкрепи идеята за шока.

Източник: Чандра

  • 977
  • 0
  • Mar 21, 2012

Коментар
Подобни публикации