Eдна необичайна далечна галактика в процес на сглобяване
Мисия: Chandra X-ray Space Observatory

---

Увеличаване

Това е само един кадър от компютърна симулация (основната картинка) и астрономически данни (в по-малкия квадрат) на галактиката, произведени от суперкомпютър. Изкривения образ се дължи на сблъсък между две галактики, което според астрономите може да е причината за бума от звездообразуване. След като двете галактики се сблъскат, газа в тях се компресира и в крайна сметка се превръща много бързо във звезди. Тъмните райони представляват космическия прах, който абсорбира и разпръсква светлината на звездите в по-меки инфрачервени емисии. X-ray: NASA/CXC

 

Рентгеновата космическа обсерватория "Чандра" е открила, че една много далечна галактика е в процес на истински бум от звездообразуване. Галактиката отстои на 12,7 милиарда светлинни години от нас и се вижда в критичен етап от еволюцията на Вселената, само милиард години след Големия взрив.

Галактиката е известна като "SPT 0346-52" и веднага след откриването и от полярния телескоп на Националната научна фондация (SPT) тя се класифицира като много интересна защото свети необичайно ярко за своето време. По-късно, данните от ALMA разкриват изключително ярки инфрачервени емисии, което предполага че галактиката е подложена на огромен прилив от нови звезди.

Но има и алтернатива - инфрачервената светлина може да се обясни и от бързо растяща свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката? Когато дупката се храни, тя се превръща в интензивен източник на рентгенови лъчи, които нагряват околната прах и газ, и те от своя страна светят в инфрачервена светлина. За да се проучи тази възможност, астрономите използват Чандра и австралийския радио телескоп "CSIRO".

Откритието е, че рентгенови и радио вълни отсъстват, които са сигнатурите на активните черни дупки. Но за да се обясни сиянието със зведообразуване, тогава там трябва да се образуват около 4500 звезди с масата на Слънцето всяка година, което е едно от най-високите нива наблюдавани във Вселената. За сравнение в Млечния път се образува средно само една звезда всяка година.

Високият процент на звездообразуване предполага, че един голям резервоар от хладен газ в галактиката се превръща с необичайно висока ефективност във звезди. Астрономите се надяват, че чрез изучаването на галактики като "SPT0346-52" ще научат повече за формирането и растежа на масивните галактики, както и еволюцията на свръхмасивните черни дупки в техните центрове.

Теорията е, че свръхмасивни черни дупки в центровете на галактиките и звездите растат заедно. Точно това е интересното на тази галактика, защото там се наблюдава невероятен прилив от нови звезди и никакви доказателства за активност от черната дупка.

Вече станало като стандарт и "SPT0346-52" е част от галактическо население, което се наблюдава с помощта на гравитационна леща. Това е ефектът на усилване на светлината, когато тя преминава през силно гравитационно поле разположено между нас и галактиката някъде във Вселената. Точно за това, "SPT0346-52" се появява цели шест пъти по-ярка отколкото би била без ефекта на Айнщаин и което в крайна сметка предоставя възможността, да се изучи в детайли.

Това съставно изображение съдържа рентгеновите данни от Чандра (синьо), инфрачервени данни от Хъбъл (зелено), инфрачервена светлина от Спицер (червено) и инфрачервени данни от ALMA (розово). Веднага се вижда, че синьото в центъра на изображението почти го няма, което означава че централната черна дупка е спокойна. За да се обясни необичайното червено и розово обаче, е нужна светлината на 4500 нови звезди, което е много повече от обичайните нива на звездообразуване във Вселената. X-ray: NASA/CXC

---

• 1854
• 0
• Dec 13, 2016

---

Коментар