Увеличаване Това е една смалена част на мозайка от 414 фотографии на Андромеда, направени от Хъбъл. За пълния облик на панорамата са използвани приблизително 8000 отделни експозиции в близката ултравиолетова, видима и близката инфрачервена светлина. Учените с помощта на голям екип от граждани-доброволци са идентифицирали общо 2 753 звездни купа, някои от които са показани долу. На цялата снимка могат да се видят общо около 117 милиона звезди в диска на галактиката. Credit: NASA, ESA
От едно обширно проучване броя на сините звездни купове в Андромеда, астрономите са установили, че най-близката до нас галактика е с подобен на нашия процент на новородени звезди.
Уточняването на този процент позволява по-добрата интерпретация на историята и образуването на галактиките и звездите във вселената като цяло. За целта е съставена една гигантска снимка на галактиката, състояща се от 414 мозаични изображения от Хъбъл, на които се забелязват над 117 милиона звезди и обекти. За нейния анализ са призвани както професионални астрономи, така и граждани-доброволци. Съвместните усилия трябва да спомогнат да се прерови планината от данни с цел да се открият звездни купове.
Звездите се раждат, когато гигантски облак от молекулярен водород, прах и микроелементи се свива. От един облак могат да се родят от стотици до десетки хиляди звезди. Те ще са братя и сестри или ще са с еднакъв химичен състав, но масите могат да варират от 1/12 до няколко стотин пъти масата на нашето слънце.
Преди подробното проучване на куповете в M31, астрономите са разполагали с измервания само за местния звезден квартал в рамките на нашата галактика. Но птичия поглед на Хъбъл върху Андромеда, позволява астрономите да сравняват количеството звездни купове. Разликата е, че там гроздовете са разпръснати из цялата галактика и повечето се различават по маса почти десет пъти. Техните възрасти варират от 4 до 24 милиона години.
За изненада на учените, сините млади купове в Андромеда са много сходни с нашите. Природата очевидно произвежда звездите като партиди от бисквити, с последователно разпределение от масивните сини свръхгиганти до малките червени джуджета. Любопитното е, че най-ярките и най-масивните звезди в тези клъстъри са 25 на сто по-малко, отколкото предсказваното от предишни изследвания. Астрономите използват светлината от тези ярки звезди, за да определят масите на далечните структури които обитават, като звездни купове и галактики. Целта е да се види, каква е скоростта, с която куповете образуват звезди. Този резултат показва, че масовите оценки от предишните работи са твърде ниски. Това е така, защото се приема, че са съществували съвсем малко бледи и малки звезди, които се образуват едновременно с големите и ярки гиганти.
Това също означава, че ранната Вселена не е имала толкова много тежки елементи от които да се образуват планети, защото количеството на свръхновите е било по-малко. Изключително важно е да се знае скоростта на звездообразуването в ранната Вселена преди около 10 милиарда години, защото това е времето, когато са се формирали повечето от звездите на Вселената.
Проектът "Андромеда" е един от многото, в който участват граждани-доброволци. В течение на 25 дни, цивилните учени са класифицирали над 1,82 милиона обекта на хилядите снимки. Учените използват тези класификации, за да съставят извадка от 2 753 звездни купа, които да изследват и съответно да направят интересните открития.
Хъбъл зарегистрира движението на звездите в кълбовидния куп "Омега Центавър". Кълбовидния звезден куп Омега Центавър...
Увеличаване Това е централната част на мъглявината "Орион", където Хъбъл е използван за провеждане на ново...
Увеличаване Тази мозайка показва набор от някои известни биполярни планетарни мъглявини. Сега ново проучване от Хъбъл по...
Увеличаване Изучавайки светлината от далечен квазар, Хъбъл е определил основните свойства на газа в мистериозните балони...
Астрономите са открили много гореща корона, надвиснала над черна дупка, която непрекъснато е раздирана от "куршуми" от с...
Ултра-чувствителния спектрограф работещ на борда на Хъбъл, откри доказателства, че на повърхността на Плутон съществуват...
Ново изображение от Хъбъл разкрива изящна светеща огърлица на небето. Обектът носи подходящото име "мъглявината Коли...
Космическия телескоп "Хъбъл" е изследвал далечен квазер. Както почти всеки път, телескопа отново се е натъкнал на из...
Това изображение от Хъбъл, показва разпределението на тъмната материя в центъра на гигантския галактичен куп Abell 1689,...