spacebg covers

Даун отбеляза 10 години в космоса
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера


Увеличаване

Даун е разкрил много свлачища на Церера, които изследователите интерпретират, че са оформени от значително количество воден лед. Едно ново изследване класифицира три вида подобни потоци от отломки. Най-вляво е пример за "Тип I" свлачища, които са относително кръгли и големи, и имат дебели "пръсти" в краищата си. Те приличат на скални ледници или ледени свлачища на Земята. В средата е пример за "Тип II" потоци и те изглеждат по-скоро като лавините на Земята. Най- вдясно е пример за свлачище "Тип III" в кратера "Датан". Тези свлачища се тълкуват като образувания от разтопен лед, въпреки че учените не знаят дали всъщност още съдържат течна вода. Теорията е, че свлачищата "Тип III" са свързани с ударните кратери при които събития се изхвърля в околностите около кратера и в самия кратер леден материал, който в последствие се нагрява и разтапя. Credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA



Мисията стартира преди 10 години, на 27 септември 2007 год. с което се сложи началото на изследването на двете най-масивни тела в астероидния пояс между Марс и Юпитер. Това са гигантския астероид Веста и планетата джудже Церера. Целта е да се придобият нови знания за тези малки но сложни светове, които съдържат важни улики за образуването на планетите в нашата Слънчева система.


Десет години не е шега работа и според ръководителите на мисията, космическият кораб е надхвърлил всички очаквания. От старта, Даун е пропътувал повече от 6 милиарда километра и това е единственият космически кораб, който е орбитирал около два обекта в Слънчевата система. Това се дължи на неговата йонна система, която го движи съвсем плавно през пространството. Благодарение на нея, мисията изучава всеки един от тези светове от различни гледни точки и височини, създавайки впечатляващ албум от 88 000 снимки. Освен това, комплектът инструменти позволява да се осъществят различни други измервания на Веста и Церера, разкриващи контрастиращите повърхностни композиции и вътрешните структури на тези две тела.

Най-напред, работната площадка беше около Веста. По време на 14-месечните проучвания се откриха много неща, но едно от най-важните е, че огромният басейн "Реасилия" в южното полукълбо е още по-дълбок и по-широк от очакваното. Той се простира на повече от 500 километра ширина като достига около 19 километра дълбочина. В центъра на кратера дори е поместена планина, която е два пъти по-висока от Еверест.

Такава зашеметяваща структура на сравнително малката Веста означава масивен удар. Той се е случил преди около 1 милиард години и е причинил огромно количество материал да падне обратно на повърхността. Резултатът, освен огромната дупка е, че повърхността на южното полукълбо е по-млада от северното полукълбо. Освен това, катастрофата формирала Реасилия изцяло е преобразувала Веста, създавайки десетки проломи опасващи екватора, както и мрежа от каньони някои достигащи до 465 километра дължина.

След Веста, Даун успешно достигна Церера. Една от най-зебележителните черти на планетата-джудже е изключително яркото солено петно, което блести в иначе тъмната зона на кратера "Окатор". Това, което първоначално изглежда като отделно бяло петно от разстояние, се оказва че всъщност представлява съвкупност от много светли области, наречени "факулаи". Централната ярка област "Cerealia Facula", притежава дори купол и радиални фрактури, които се появяват червеникави в цветните изображения. Това "ярко петно" предполага, че Церера е бил геологически активен в съвсем близкото минало. Тогава към повърхността по някакъв начин се е издигнала солена вода, която е сублимирала и е отложила солите. Церера е домакин на повече от 300 малки светли площи като някои от тях се смята, че съдържат воден лед особено тези в по-северните ширини.

Друга огромна изненада на Церера е планината "Ахуна Монс", която учените смятат че е образувана от криоволкан - вулкан, който в миналото е изригнал със солена вода вместо лава. Тази "самотна планина" с височина 5 километра и особено разположението на най-стръмната и страна е различна от всичко друго на Церера. Въпреки, че Ахуна Монс и Оскатор изглеждат спящи, те предполагат, че поне веднъж под повърхността на Церера са съществували течности. Те дори могат да бъдат налични и днес, особено ако са богати на соли, които биха намалили точката на замръзване.

Сега, мисията си продължава. От март 2015 г. до момента, Даун обикаля в 30-дневна елиптична орбита около Церера като е осъществил общо 1 595 обиколки. Корабът е здрав и събира данни за космически лъчи в близост до планетата-джудже.

Другият аспект на разшираната мисия е събирането на доказателства за воден лед. Намек за това е разбирането, че ледът може да е оформил разнообразие от свлачища, наблюдавани на Церера.

Най-общо, учените са идентифицирали три вида свлачища. Първият е "Тип I", които са относително кръгли и големи, и имат дебели "пръсти" в основата си. Те наподобяват скални ледници или ледени свлачища на Земята. Тези типове се срещат най-вече при високи географски ширини на Церера, където се смята че точно под повърхността се намира повечето лед на планетата-джудже. Три такива потока се намират в кратера "Oxo" - малък ярък кратер в северното полукълбо.

Характеристиките на "Тип II" свлачища са по-тънки и по-дълги от "Тип I" и са най-честият тип свлачища на Церера. Свлачищните находища изглеждат подобни на онези, оставени зад лавините наблюдавани на Земята.

"Тип III" образуванията могат да се образуват след кратко топене на част от леда в почвата, което води до изтичане на материал подобно на кал, преди да се замрази отново. Тези свлачища винаги са свързани с големи ударни кратери и може да са се образували, когато събитието е изхвърлило подземния лед. Тези структури са подобни на получените от разтапянето на изхвърления материал от кратери в ледените райони на Марс и Ганимед.

Местоположенията на тези характеристики засилват идеята, че плиткото подземно съдържание на Церера е смес от лед и скала, и че ледът е най-богат в близост до полюсите. Освен това, изненадата е големият брой свлачища, които са настъпили на Церера изобщо. Около 20 до 30% от кратерите с ширина над 10 километра са свързани с тях. Такива широко разпространени образувания от скали и лед до момента са наблюдавани само на Земята и Марс.

Въз основа на формата и разпределението на свлачищата, изследователите смятат, че ледът в горните няколко десетки метра на Церера може да варира от 10% до 50% от обема му. Сега в разширената фаза на мисията, Даун с помощта на своя йонен двигател постепенно завърта равнината на своята орбита около планетата-джудже. Така, ще генерира все повече нови данни от нова орбита и ориентация, което ще спомогне значително за разгадаването и правилното тълкуване на повърхността.


  • 648
  • 0
  • Oct 2, 2017

Коментар
Подобни публикации