Една противоречива звезда в сърцето на Млечния път
Мисия: Spitzer Space Telescope

---

Увеличаване

Това е "IRAS 19312+1950" - звезда с противоречиви характеристики - или много млада или прекалено стара. Обектът се откроява като изключително ярък източник, потопен в голям облак от материя показан в центъра на тази инфрачервена снимка от Спицер. Credit: NASA/JPL-Caltech

През годините, астрономите са се озадачавали от една масивна звезда дълбоко в Млечния път, която показва противоречиви признаци. От една страна изглежда че е изключително стара, но от друга тя се разкрива като много млада.

Първоначално звездата е класифицирана като червен свръхгигант, което е последния стадий преди смъртта. Но едно ново изследване предполага, че този обект, именуван "IRAS 19312 + 1950", може да е нещо съвсем различно - една протозвезда или звезда в процес на формиране.

Разположен на повече от 12 000 светлинни години от нас обектът за първи път се откроява като "особен", когато се е наблюдавал в специфични радиочестоти. След това, екипи от няколко астрономи го изучават и заключението е, че това е богата на кислород звезда около 10 пъти по-масивна от Слънцето.

Този факт е индикатор за старост защото старите звезди са богати на тежки химични елементи. Освен това, други улики - тя е интензивен радио източник в определени радиочестоти които обекти астрономите наричат "мазери" и което също е признак за старост. В астрономията, мазери възникват, когато молекулите в някои видове газове се активират и излъчват големи количества радиация в много ограничен диапазон от честоти. Резултатът е мощен радиофар - микровълнов еквивалент на лазер.

Откритието, че IRAS 19312 + 1950 е мазер се свързва почти изцяло с късен етап от звездната еволюция. Радиосигналът идва от силициевия оксид и учените всъщност не знаят защо мазерите почти винаги са възрастни звезди. До момента са известни хиляди силициев оксидни мазери от които съществуват само няколко изключения от това правило.

Освен в този канал, мазерът свети и в хидроксилната група, молекулата на която се състои от един водороден и един кислороден атом. Хидроксилните мазери се появят в различни видове астрономически обекти но когато това е възрастна звезда радиосигналът е с отличителен модел, който учените са установили в този случай.

Всичко това е накарало астрономите да заключат че това е стара звезда. Но особеното е, че тя не се вписва достатъчно добре със старостта. Особено озадачаващ е химическият състав на облакът който я обгражда. Самият факт, че той съществува и неговата структура е характерна за районите, където се раждат нови звезди някак не се вписва. Но близо до тази звезда не съществуват други звездообразуващи огнища и изводът е, че обектът е стара звезда заобиколена от изненадващ облак типичен за младите звезди.

Другата идея е, че наблюденията може по някакъв начин да са уловили два обекта - една много стара звезда и ембрионален облак в който започва формирането на нова звезда. На помощ идват космическите телескопи "Спицер" и "Хершел", които са предоставили нов поглед върху газовете, прахта и ледовете в облака, заобикалящ звездата.

Допълнителната информация заставя астрономите да смятат, че звездата всъщност е в много ранен етап на формиране. Обектът е много по-ярък отколкото се появява за първи път. Той излива в космоса около 20 000 пъти повече енергия от нашето Слънце, което е типично за младите и тежки звезди. Освен това се забелязват големи количества ледена вода и въглероден диоксид в облака. Тези вещества са разположени върху прахови зърна относително близо до звездата и те блокират звездната светлина заставяйки звездата да изглежда много по-бледа, отколкото е в действителност.

В допълнение, плътния облак около нея изглежда е в процес на свиване или звездата все още натрупва материал. Това е сигурно доказателство за младост, защото материалът около еволюирала звезда точно на обратно - той се разширява и е в процес на бягство в междузвездната среда. Освен това, масата на облака се оценява от 500 до 700 слънца, което е много повече отколкото би могло да се изхвърли от една възрастна или умираща звезда.

В подкрепа на идеята за една млада звезда са много бързите скорости на вятъра, измерени в двете противоположни струи изтичащ газ от полюсите. Такива струи, известни като биполярен отлив, се наблюдават и при млади и при стари звезди. Въпреки това, бързи и точнонасочени струи рядко се наблюдават при еволюирали звезди. В този случай, скоростта е главоломна, най-малко 90 км в секунда, което е обща характеристика на протозвездите.

Въпреки всичко, учените признават, че обектът не е типична протозвезда. Те не могат да обяснят защо звездата показва признаци за много млада и много стара, което я прави много очарователна. Изглежда, че тя иска да разкаже нещо ново за жизнения цикъл на звездите и бъдещите изследвания може би ще разкрият нейната тайна.

---

• 1917
• 0
• Sep 7, 2016

---

Коментар