замръзналия въглероден диоксид може да причината за специалните дири на марс
Мисия:
Mars Reconnaissance Orbiter
Замръзналия въглероден диоксид може да причината за специалните дири на Марс.
Учените най-накрая могат да обяснят една от загадките на Марс. Това са един загадъчен клас дири, забелязани в пясъчните дюни. Данните идват от орбиталния апарат "Mars Reconnaissance Orbiter" (MRO) и извършените експерименти върху пясъчните дюни в пустините на щатовете "Юта" и "Калифорния".
Увеличаване Това изображение от HiRISE показва "линейните дерета" на Марс. Image credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona
Тези интересни структури са наречени "линейни дерета" и те се отличават с относително постоянна ширина - обикновено до няколко метра. За разлика от водните дерета на Земята, а вече и на Марс, тези линейни структури не съдържат депозити на свлечения материал в техния край. Вместо това, противно на логиката, много от тях завършват с точно обратното - ями.
В обикновените потоци, водата изнася частици при спускането и образува ветрилообразни седиментни структури в дъното. Данните до момента сочат, че линейните дерета не са се образували от изнасянето на материал. Тези канали някак си са се образували чрез избутване "дерогиране" на материала по стените. Те са много подобни на дирите, които оставя някой предмет, когато го влачим по пясъка на плажа.
Снимки от "High Resolution Imaging Experiment" (HiRISE) на MRO показват подобни пясъчни дюни с линейни дерета, обхванати от замръзнал въглероден диоксид през марсианската зима. Чрез сравняване на снимки направени през различните сезони, учените са установили, че тези канали се образуват в началото на пролетта. На някои изображения дори са уловени ярки обекти в деретата.
Учените теоретизират, че тези ярки структури са парчета от сух лед, които са натежали и съответно са се откъснали от по-високите склонове и са образували наблюдаваните дири. След това, когато времето се затопли, тези късове сублимират. Това което остава е дупка в края на канала.
Линейните дерета не приличат на деретата на Земята или на другите дерета на Марс. Този процес за сега е невъзможно да се случи на Земята, защото при нас просто няма замръзнал въглероден двуокис или "сух лед".
Въпреки това, все пак са проведени експерименти, показващи какво би се случило ако парче от сух лед го спуснем по някой пясъчен склон. Оказва се, че парчето отделя газообразен въглероден двуокис и този газ действа като смазка между твърдата бучка и пясъка под нея. В следствие на това, пясъкът се избутва на страни и образува малки странични диги. В следствие на спускането се образува желаната линейна диря, която изглежда е честа за Марс.
Допълнителните тестове, които включват и симулация на температурата на Марс, показват че сухия лед ще се държи по същия начин точно в началото на пролетта. Освен въглеродния двуокис, също и обикновения лед може да сублимира в газ при някои определени условия, макар че той ще остане твърд при температурите при които тези дерета се формират.
На Марс съществува голямо разнообразие от различни видове структури, които понякога са много сходни, но се обясняват чрез коренно различни процеси. Множеството дерета и канали са един блестящ пример за това.

Увеличаване Когато погледенм линейните дерета през различните времена на годината се наблюдават промени. Image credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona
Коментар