Увеличаване Млечният път и падащия върху него радиопоток. Credit: D. Nidever
Големият и Малкият магеланови облаци, са двете галактики-джуджета най-близки до Млечния път. Радиотелескопите в началото на 1970-те години са открили мистериозно излъчване, което показва непрекъснат газов поток от тях към нашата галактика. От тогава, астрономите се чудят дали този газ идва и от двете или само от едната галактика. Сега, нови наблюдения от Хъбъл показват, че преди два милиарда години потокът газ от Малкия Магеланов облак е спрял и сегашния пренос произхожда по-скоро от Големия Магеланов облак.
За да извърши това, Хъбъл е измерил количеството тежки елементи, като кислорода и сярата в шест места от потока. За тази цел е наблюдавана стандартна светлина от далечните квазери, която когато преминава през потока записва количеството на тези елементи. Квазарите са ярки ядра на активни галактики.
Потокът се засича почти до половината разстояние между нас и двете галактики. Хъбъл засича малки нива на кислород и сяра в неговия край, съответстващи на нивата в Малкия Магеланов облак преди около 2 милиарда години. Тогава се смята, че се е формирала газовата ивица. Колкото повече се приближаваме към галактиките, толкова по-високи стават нивата на тези елементи. В самото начало на потока, нивата се изравняват с тези в Големия Магеланов облак. Това предполага, че в днешни дни газовия поток води началото си от тази галактика.
Това откритие е неочаквано, защото компютърните модели прогнозират повечето газ да идва от Малкия Магеланов Облак. Това е така, защото тя е с по-малка маса и газът ще я напуска по-лесно.
Астрономите все още дискутират, дали двете галактики просто преминават близо до Млечния път или са свързани гравитационно с него. Интересното е че всички други близки галактики до нас са изгубили газ. Магелановите облаци са били в състояние да запазят своя газ и все още образуват звезди, защото са по-масивни от другите сателити. Въпреки това, те вече са се приближили достатъчно до Млечния път за да отдадат и своят дял.
Този газ вали върху диска на нашата галактика. След това ще послужи като материал за раждането на нови звезди. Това вливане е основна част галактическата еволюция. Тази схема може да се приложи върху други галактики във Вселената, които притежават сателити. Учените много пъти са засичали газови потоци вливащи се в големите галактики и един от основните въпроси е, дали това е основния начин за тяхното нарастване или чрез галактическите вливания. Изучаването на най-близкия до нас газов поток е крачка към правилния отговор.
Увеличаване Credit: NASA Астрономите са измерили точното разстоянието до един от най-старите обекти във все...
Това е художествено представяне на свръхновата "1993J" избухнала в галактиката "М81". С помощта на к...
Увеличаване Image Credit: NASA, ESA, PSI, JHU/APL, STScI/AURA Хъбъл е направил този уникален образ на 19-ти октомври,...
Увеличаване Тази компютърна симулация показва свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката. Черният регион представ...
Космическият телескоп Хъбъл изследва какво се случва със звездите, подобни на нашето Слънце, когато наближат края на жив...
Увеличаване На 17 август 2017 г. лазерната интерферометърна гравитационно-вълновата обсерватория "LIGO" зас...
Увеличаване Credits: Science: NASA, ESA Това е мозайка показва нашата галактика, гледана към централната изпъкнало...
Космическия телескоп "Хъбъл" е изследвал далечен квазер. Както почти всеки път, телескопа отново се е натъкнал на из...
През следващите години, космическият телескоп "Хъбъл" ще има възможността да издирва земеподобни планети около най-близк...