Реклама

касини отново успешно прелетя покрай титан това се случи на 24-ти юли 2012
Мисия: Cassini–Huygens


Касини отново успешно прелетя покрай Титан.

Това се случи на 24-ти юли 2012 год, когато космическият кораб премина покрай Титан (Т-85), търсейки отблясъка на слънчевата светлина отразена от повърхността на метаново езеро.
Credit: NASA/JPL-Caltech

Търсеното "слънчево зайче" е от езерото "Kivu Lacus" - едно от малките северни езера наблюдавано със спектрометъра (VIMS). Освен Kivu Lacus инструмента е наблюдавал и "Punga Маре" - третия по големина басейн от течен метан на Титан. След тези наблюдения, спектрометъра е наблюдавал мястото на кацане на сондата "Хюйгенс", а от получените изображения учените ще търсят геоложки промени.

В допълнение, освен че това прелитане е част от глобалната маневра на Касини, обект на изследването са били взаимодействието на атмосферата на луната с магнитосферата на Сатурн. Особено интересен е факта, че в момента се наблюдава повишена активност от Слънцето, което се отразява на всички планети включително и нашата. През последните шест месеца Титан е в райони, където магнитното поле на Сатурн е по-слабо вследствие повишения натиск на слънчеви частици и радиация. Това прави възможно откриването на собствено магнитно поле на луната, ако съществува такова.

Още две красиви изображения от системата на Сатурн:
Увеличаване

Дафнис образува празнината "Keeler Gap" в пръстените на Планетата. Тя е почти невидима, нейните размери са 8 на 5 км но ясно се виждат сенките образувани по време на равноденствието - август 2009 год.

Дафнис има леко наклонена орбита и нейното гравитационно притегляне смущава орбитите на частиците в пръстена. Това смущение е особено изразено по ръбовете на празнината, като се образуват вълни които се отличават с хоризонтални и вертикални компоненти. Материала от вътрешния ръб на празнината обикаля по-бързо от луната, така че вълните там я изпреварват по нейната орбита. Материята от външния ръб е по-бавна, затова съответно изостава зад луната. Всичко това е видимо чрез образуваните сенки, които разкриват цялостното картина.

Когато настъпи равноденствие, ъгълът на падане между слънчевата светлина и пръстените изчезва. Тогава са възможни наблюденията на всякакви височинни структури в пръстена (вълни, луноиди, планини), защото те ще образуват дълги сенки, които се наблюдават от камерите на Касини. Неудобството е, че тези сенки се наблюдават само веднъж на 15 земни години.

Това изображение е направено във видима светлина от тесноъгълната камера на 16-ти август 2009 год. Разстоянието е около 2,1 млн. км от Сатурн. Мащаба е 12 км за пиксел. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute
Увеличаване

Тука Енцелад е частично засенчен от Сатурн.

Изображението показва Енцелад от разстояние около 26 000 км. В далечината, в долния десен ъгъл е Титан, който е на 1.1 млн. км.

Тази гледна точка е към Сатурн, преди сянката от планетата да погълне двете луни. Изображението е направено във видима светлина на 1-ви октомври, 2011 год. Мащаба е 3 км на пиксел за Енцелад. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute

  • 973
  • 0
  • Jul 25, 2012

Коментар
Подобни публикации