касини е открил че атмосферата на титан свети камерите на космическия кор
Мисия: Cassini–Huygens

---

Касини е открил, че атмосферата на Титан свети.

Камерите на космическия кораб са провели дълга експозиция към луната, когато тя е била скрита в сянката на Сатурн. Откритието е, че атмосферата излъчва много слабо сияние във видимите дължини, което идва не само от горните слоеве, но и от дълбочина. Ако наблюдаваме с просто око няма да видим тази светлина, тя е твърде слаба - равняваща се на 1/1 000 000 от вата. Но учените са били в състояние да я открият, защото камерите на космическия кораб могат да произведат изображения от дълги експозиции.
Увеличаване Тези изображения показват как Титан свети в тъмното. Когато Касини е фотографирал луната, нейното положение е било точно в сянката на Сатурн. Лявото изображение е калибрирано, но все още не е обработено. В десния образ е изключена отразената светлина от планетата. Веднага прави впечатление, че дори когато Титан не получава никаква светлина, той продължава да свети. Част от сиянието е от високата атмосфера (външната пунктирана линия ограждаща около 1000 км надморска височина). Изненадата е, че по голяма част от светлината се генерира в долните слоеве - до около 300 км над повърхността. Белите ивици от фона са звездите. Камерата се е взирала цели 560 секунди през което време звездите са се преместили. Снимката е направена на 7 май, 2009 год. Image credit: NASA/JPL-Caltech/SSI



"Оказа се, че Титан свети в тъмното - макар и много смътно", казва Робърт Уест, водещия учен на откритието. Процеса е подобен на неоновите лампи, при които електроните генерирани от електрическата енергия предизвикват газа да свети. При Титан се случва нещо подобно - заредените частици, които непрекъснато бомбандират атмосферата трябва да карат азотните молекули да светят.

Учените се интересуват от количеството енергия, която получава луната от слънцето и от заредените частици, които непрекъснато я бомбандират, защото тя е в основата на естествената органична химия, която съществува в атмосферата.

Новооткритата светлина е известна като "въздушно сияние" и тя се получава, когато атомите и молекулите са възбудени от ултравиолетовата светлина или електрически заредените частици. Учените отдавна са наблюдавали въздушно сияние на Титан, причинено от азотните молекули когато се облъчват от рентгенови лъчи и ултравиолетова радиация идваща от Слънцето. Още през 2009 г. луната премина през сянката на Сатурн. Това е прекрасна възможност да се улови луминесценция в атмосферата. Тогава на изображенията ясно се вижда много слаба светлина, която се натрупва при експозиция с продължителност 560 секунди.

Също така, учените очакват да видят блясъка във високата атмосфера (над 700 километра), който ще настъпи, когато заредените частици от магнитния балон около Сатурн бомбандират молекулите там. В тези региони действително се забелязват изключително слаби емисии, но изненадата е настъпила, когато се установява че дълбоките слоеве (300 километра над повърхността), също светят слабо във видима светлина.

Учените са взели предвид светлината отразена от Сатурн и близките луни, но не са успели да елиминират напълно блясък на Титан. Откритата луминесценция е прекалено дълбока за да се предизвиква от заредени частици идващи от Слънцето или от магнитосферата на Сатурн.

Най-доброто предположение е, че сиянието се причинява от дълбоко проникващата радиация на космическите лъчи или светлината се излъчва от протичането на неизвестна химическа реакция, дълбоко в атмосферата.

Установено е, че нощната страна на Венера също произвежда блясък, наречен "пепелява светлина". Някои предполагат, че за това са отговорни множеството мълнии там, въпреки че това обяснение все още не е прието от всички. Касини редовно записва радиовълни от Сатурн, които най-вероятно се излъчват от мълнии, но до момента апарата не е регистрирал нищо подобно на Титан. Затова този вариант най-вероятно ще отпадне. Касини ще работи в системата още дълго време и може би ще успее да открие какво причинява загадъчното сияние.

---

• 1989
• 0
• Nov 1, 2012

---

Коментар