Защо "Голямото червено петно" на Юпитер е червено?
Мисия: Cassini–Huygens

---

Увеличаване"Голямото червено петно" на Юпитер. Най-новите изследвания показват, че червеният цвят се дължи на въздействието на слънчевата светлина, а не както се смята до сега, че червените вещества се формират и извират от дълбините на планетата.

Червеният цвят на "Голямото червено петно" на Юпитер, вероятно е продукт на прости химикали, намиращи се в най-горните атмосферни слоеве на планетата. Тази теория е въз основа на данните, получени от мисията "Касини", когато сондата е прелетяла покрай гигантската планета през декември, 2000 год. Резултатите противоречат на друга водеща теория за произхода на поразителния цвят на тази впечатляваща структура, според която червеникавите химикали извират изпод облаците на Юпитер.

За да стигнат до този извод, учените са пресъздали най-горната атмосфера на Юпитер в лабораторни условия. Отдавна известните амоняк и ацетилен са облъчени с ултравиолетова светлина, за да се симулира ефектът на Слънцето върху тези газове. Полученият резултат са червеникави вещества, които са подобни на материята в "Голямото червено петно", наблюдавана от спектрометъра на Касини. Те са открили, че новополучения червен буламач разсейва светлината точно по начина, по който го прави материята в "Голямото червено петно" и това разсейване се ограничава само до най-горните течения на гигантския циклон.

Това означава, че най-голямата буря в слънчевата система всъщност е с доста скучен цвят. Под най-горния червеникав облачен слой започва един сив и потискащ свят. Тази сивота е в противоречие с предишната теория, че червените вещества се издигат от дълбоките недра на планетата, които ще оцветят пейзажа в прекрасни нюанси при най-различни дълбочини.

Юпитер почти изцяло е съставен от водород и хелий. Другите елементи са само "подправки", но те са най-интересни за учените, защото на тях се дължат красивите нюанси на планетата. Най-напред се е смятало, че червеният оттенък се дължи на продуктите, които се получават от разбиването молекулата на амониевия хидросулфат, което вещество съставлява един от основните облачни слоеве на Юпитер. Но проведените лабораторни експерименти показват, че вместо червен цвят, продуктите произвеждат блестящ нюанс на зеленото. Този изненадващ отрицателен резултат е накарал учените да опитат прости комбинации на амоняк с въглеводороди, които се срещат при голяма надморска височина на планетата. Облъчването на амоняк и ацетилен с ултравиолетова светлина се оказа, че произвежда най-близкият оттенък, наблюдаван от Касини.

"Голямото червено петно" е най-дълголетната и най-голямата структура в атмосферата на Юпитер. Гигантската планета се отличава с три основни облачни слоя, които заемат определени височини. Най-високо е слоят от амоняк, под него е амониевия хидросулфат, а най-отдолу е изпълнено с водни облаци.

За получаването на специфичния червен цвят характерен само за "Голямото червено петно" и няколко по-малки точки на планетата, най-вероятно от ключова роля е височината. "Голямото червено петно" е изключително висока структура и тя достига много по-високо, отколкото другите облаци на Юпитер.

Колкото по-голяма е височината, толкова повече се засилва зачервяването. Ветровете транспортират ледени частици амоняк все по-високо, където се излагат на все по-високи нива ултравиолетова радиация. В допълнение, вихърът изолира тези частици в една кръгова област и не позволява те да се разтворят сред обичайните газове на планетата.

Други области на Юпитер показват смесена палитра от оранжеви, кафяви и дори нюанси на червеното. Най-вероятно там високите червени облаци са достатъчно тънки, за да може да се видят и по-долните слоеве, където съществуват и други цветни вещества.

Увеличаване Това впечатляващо изображение е от Хъбъл. Снимката е направена на 21 април 2014 г. и интересното е, че точно тогава се е случило сянката на Ганимет да пресече "Голямото червено петно". Сенките от четирите големи спътника на Юпитер рутинно пресичат лицето на планетата, но това е първият път, когато е засенчена най-голямата буря в Слънчевата система. Image Credit: NASA, ESA, and A. Simon (Goddard Space Flight Center)

---

• Юпитер

• 2071
• 0
• Nov 27, 2014

---

Коментар