Марс губи своята атмосфера от полюсите си
Мисия: Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN)

---

Увеличаване Компютърна симулация на взаимодействието на слънчевия вятър с електрически заредените частици (йони) в горните слоеве на атмосферата на Марс. Линиите представляват пътищата на отделните йони, а цветовете са тяхната енергия. Извода е, че полярната струя (червеното) съдържа най-енергични йони. Courtesy X. Fang, University of Colorado, and the MAVEN science team)

 

Марс губи своята атмосфера от полюсите си. Освен това, съществува висок слой от метални частици, които светят, когато взаимодействат със слънчевите бури. Мавен също е картографирал и бягащите атмосферни частици.

Атомите изграждащи горните слоеве на марсианската атмосфера се превръщат в електрически заредени йони, когато взаимодействат със слънчевата или космическата радиация. Но електрическият заряд означава, че те вече стават подвластни на магнитните и електрическите сили на слънчевия вятър, който представлява постоянна слаба струя от електропроводим газ извиращ от повърхността на Слънцето със скорост около милион и половина километра в час. Слънчевият вятър, съвместно с по-жестоката слънчева активност, като например слънчевите изригвания и коронарните масови ерупции, имат способността да лишават йони от атмосферата на червената планета. Това става посредством различни механизми и точното им изучаване е именно целта на Мавен.

Най-новия резултат е, че мисията е наблюдавала полярна струя от бягащи атмосферни частици. Количеството материя която се губи по този начин, може да е основният начин по който се губи газ в космоса. Това е в съгласие с теоретичните модели, които прогнозират, че електричното поле генерирано от входящия слънчевия вятър, може да избута йоните към някой от полюсите, създавайки въпросната струя.

Мавен също е открил устойчив електрически зареден слой в горните слоеве на атмосферата (йоносферата) на Марс, който е изграден от метални йони, главно желязо и магнезий. Техният произход е входящият поток отломки, които планетата засмуква по пътя си през слънчевата система, като прах от комети и малки метеорити. Входящия материал се нагрява от атмосферата, защото навлиза с високи скорости, изгаря и се изпарява, а дори се и йонизира.

Мавен е открил подобен метален слой на Марс, свързан с прахта от близкото преминаване на кометата "Сайдинг Спринг" през октомври миналата година. Но пикът идва, когато космическият кораб осъществи първото дълбоко потапяне през февруари, когато най-близката точка до повърхността е била 125 км. Тогава са открити метални йони, които отдавна пребивават в атмосферата защото тогава не е имало комета или друго космическо тяло, което да ги достави.

Другото интересно нещо е, че космическият апарат е видял сияние, което е светнало под въздействието на слънчевата активност. Коронарните ерупции (CMES) изхвърлят милиарди тонове слънчева материя в космоса, движеща се с милиони километри в час. Тъй като Марс не е защитен от глобално магнитно поле като Земята, CME частиците поразяват пряко горната атмосфера на планетата, генерирайки невероятни дифузни сияния.

Мавен е наблюдавал едно такова сияние на Марс, по време на една интензивна слънчева буря, точно преди коледа миналата година. Освен това, мисията е наблюдавала още две по-малки сияния до момента.

Мавен също е картографирал, бягащите атмосферни частици. Картите са разделени според ниското и високото налягане на слънчевия вятър или други фактори спомагащи бягството. Целта е да се определи колко точно материя се губи, което е решаващия фактор при реставрирането на атмосферата, която планетата е притежавала в началото на своята история.

---

• 1454
• 0
• Sep 2, 2015

---

Коментар