мисията -граал- произведе карта на гравитационното поле на луната
Мисия: GRAIL - изследване гравитацията на Луната

---

Мисията "Граал" произведе карта на гравитационното поле на Луната.

Близнаците "Граал" летят в тандем около Луната. Те непрекъснато излъчват радиосигнали с които измерват разстоянието по между си. Това позволява да се определи свръхточно силата с която Луната ги привлича всеки един момент. По този начин се генерира карта на гравитационното поле, която позволява на учените да научат повече за вътрешната структура на Луната в големи подробности. Също така, тези данни ще осигурят по-добро разбиране за това как Земята и другите скалисти планети в Слънчевата система са се формирали и еволюирали.

Картата на гравитационното поле разкрива изобилие от структури, които никога не са наблюдавани до момента в детайли. Например това са тектонските структури, вулканичния релеф, басейновите пръстени, централните възвишения в кратерите и още безброй прости с куповидна форма кратери. Данните показват също, че гравитационното поле на Луната е различно от това на всяка земеподобна планета в нашата слънчева система.
Увеличаване Тези карти показват порьозността на високопланинската лунна кора. Червеното съответства на по-висока от средните стойности порьозност, а синьото съответно по-ниски стойности. Бялото са равнинните региони изградени най-вече от базалти, които все още не са анализирани. Оказва се, че 12% от средната порьозност на високопланинската кора е следствие от фрактури, получени от милиардите години въздействия. Забелязва се, че кората в близост и под големите басейни е с по-ниска порьозност. Това се дължи на високите температури, постигнати при образуването на гигантските кратери. Обратно, местата извън големите басейни са с по-високо напуквани от средното, което е резултат от шоковите вълни и отлаганията генерирани при големите въздействия. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/ IPGP



Това са първите научни резултати от основната фаза на мисията и те са публикувани в три статии на списание "Сайънс".

Според учените, гравитационното поле на Луната е записало тежката бомбардировка, която е претърпяло всяко едно тяло в слънчевата система. Освен това то разкрива доказателства за раздробяване на вътрешната структура, разширяване на дълбоката кора, което е засегнало и мантията.

Сондите разкриват, че обемната плътност на високопланинската кора на Луната е значително по-ниска, отколкото се е предполагало до момента. Тази ниска плътност се съгласува с данните, получени по време на последните мисии на Аполо в началото на 1970 г., което показва, че местните проби върнати от астронавтите всъщност са показателни за глобалните процеси.

От новите данни, учените са заключили, че средната дебелина на лунната кора е между 34 и 43 километра, което е около от 10 до 20 км по-тънко отколкото се е смятало до момента. С тази дебелина, по-голямата част от състава на Луната става още по-подобна на Земята. Това още повече подкрепя модела според който Луната е образувана от земни материали, които са били изхвърлени от гигантско въздействие в ранната Слънчевата система.

Новите данни разкриват население от дълги, линейни гравитационни аномалии, които са с дължини стотици километри и се кръстосват на повърхността. Тези линейни гравитационни аномалии показват наличие на диги, или дълги и тънки вертикални структури от втвърдена магма в недрата. Тези диги са сред най-старите структури на Луната и тяхното разбиране ще разкаже за нейната ранна история.

Това са най-ранните резултати от основната научна мисия, а основните тепърва предстоят да бъдат освободени. Сега мисията е в удължена научна фаза, която започна на 30-ти август и ще приключи до 17 декември. Това означава, че събирането на данни все още продължава, а непосредствено преди края, космическите кораби ще работят на по-ниски орбитални височини.
Увеличаване Това е карта на гравитационното поле на Луната, измерено от мисията "Граал". В центъра е далечната страна на Луната, а от двете страни е тази част, която се вижда от Земята. Използваните единици са "милигалилеи", където 1 галилео е 1 сантиметър за секунда на квадрат. Червеното са зоните с по-висока гравитация от средната, а синьото съответно с по-слаба.

---

• 2738
• 0
• Dec 6, 2012

---

Коментар