обширните краища на нашата слънчева система по принцип са невидими там е границата или -ръбът
Мисия:
Interstellar Boundary Explorer (IBEX)
Обширните краища на нашата слънчева система по принцип са невидими. Там е границата или "ръбът" на хелиосферата, където частиците идващи от Слънцето взаимодействат с галактическата материя. Тази зона не излъчва никаква светлина, затова няма конвенционален телескоп, който може да я наблюдава.
Но учените са намерили начин да я изследват. Частиците от вътрешността на Слънчевата система са най-вече оголени водородни ядра или протони и свободни електрони. Те са електрически заредени и затова взаимодействат с магнитните полета в края на хелиосферата. Там част от тях образуват електрически неутрални водородни атоми, които вече не се ръководят от полетата. Но преди да се обединят в атоми, някои йони напълно обръщат посоката на движение заради завъртените силови линии и резултатът е, че неутралните атоми поемат отново към вътрешността на слънчевата система. Така образувалия се водород, достига до нас и може да се наблюдава от инструментите на малкия сателит "IBEX". Този апарат е част евтиния клас мисии "Small Explorer" на НАСА, но данните които генерира са много ценни.
Увеличаване През 2009 г. малкия сателит "IBEX" произвежда първата по рода си карта на специфичните частици идващи от границата на слънчевата система. Оказва се, че те следват определен модел, който прилича на гигантска "панделка", която е показана на изображението в зелено. Сега нова теория за първи път обяснява природата на тази структура, според която, тя се образува от сложния характер на галактическото магнитно поле. Credit: NASA/Goddard Space Flight Center Scientific Visualization Studio
Сателитът се върти бавно в пространството и непрекъснато регистрира попадащите върху него неутрални атоми на водорода идващи от краищата на слънчевата система. Картата, която генерира се оказва много интересна. Вместо очаквания монотонен характер, разкриващ еднакво взаимодействие на хериосферата с галактическите магнитни полета, на небето се очертава ясно изразена ивица. Тази ивица е извита по специфичен начин образувайки огромна "панделка" на небето. Това е напълно неочаквано и до момента никой не може да обясни нейното съществуване. Тя е зона, която произвежда много по-енергични неутрални атоми, отколкото околните райони.
Учените все още не знаят какви процеси могат да произведат това тайнствено увеличение на неутралните атоми, или защо определени участъци от границата трябва да бъдат различни от всички останали части. За да се обясни това, са разработени множество модели и теории, които ако са описвали едни неща, са се проваляли другаде.
Сега към семейството теории учените са добавили нова хипотеза, която може би за първи път обяснява необичайната панделка. Според нея, наблюдаваната ивица се образува на специално място в космоса, където неутралния водород се връща не от глобално, в което е потопена цялата хелиосфера, а от локално галактическо магнитно поле. С новото поле лесно се обяснява ивицата, но проблема е, че моделът предвижда много по-малка и по-тясна панделка от действително наблюдаваната.
Изглежда че и новата теория е далеч от действителната, но тя добавя ключов процес - панделката се образува от бързото въртене или дифузния характер на магнитните полета по краищата. Получените магнитни вълни отслабват едни региони и усилват други. Те дори могат да образуват зони, където заредените частици са хванати в капан от заплетените магнитни полета. Тези зони ще бъдат източник на по-интензивни неутрални атоми, които се образуват от взаимното неутрализиране на по-концентрираните заредени частици и които вече не се влияят от магнитните полета.
Въпреки че теорията трябва да извърви още много път, тя е една стъпка напред. Трудността идва от това, че тя трябва да предсказва поведението на ивицата, което ще стане чрез бъдещите наблюдения.
Ако все пак се окаже вярна, тя за първи път ще покаже как нашата хелиосферата взаимодейства с останалата част от Вселената. Ивицата ще разкрие как се движим през магнитното поле на междузвездното пространство и какво влияние оказва то върху нашата космическа среда.
Коментар