изненада- ibex направи вълнуващо откритие- наса изстрелва малкия сатели
Мисия: Interstellar Boundary Explorer (IBEX)

---

Изненада! IBEX направи вълнуващо откритие!

НАСА изстрелва малкия сателит Interstellar Boundary Explorer - IBEX на 19 октомври 2008год. Основната цел на мисията е да изследва процесите, които настъпват в зоната, където енергетичните частици от слънчевият вятър взаимодействат с частиците от междузвездната среда. Тази зона, отстои отвъд орбитата на Плутон и учените теоретици смятат, че е с дебелина няколко милиарда километра. Научното име на тази зона е "Хелиопауза". Допреди IBEX, учените не знаят почти нищо за тези процеси. Отчасти двата Вояджера изпращат данни, главно регистрират радиационни емисии, и от други коствени данни се прави съвсем бегла картина. Но първите резултати от мъничкия сателит се оказват доста изненадващи.

Причината за слабото познаване на зоната на сблъсъците е че при тези процеси не се излъчва никаква светлина. Но два детектора на IBEX са предназначени да "виждат" това, което човешкото око не може. Взаимодействието на слънчевия вятър с междузвездната среда създава енергични неутрални атоми на водорода, наречени "Enas", които се формират далеч в хелиопаузата във всички посоки. Тези атоми се движат в пространството и някои от тях преминават в близост до Земята, където IBEX ги зарегистрира. Тъй като космическия кораб бавно се завърта, детекторите постепенно натрупват снимки на Enas, тъй като те пристигат от всички краища на небето.
Увеличаване Credit: NASA/Goddard Space Flight Center Conceptual Image Lab Малкият и евтин "Explorer" клас сателит IBEX, който направи най-голямото откритие до момента за новото десетилетие.

Видео

Учените от мисията получиха първите данни след шест месеца, когато космическия кораб сканира достатъчно припокриващи се ивици от небето, за да се създаде цялостна 360 ° карта. Изненадата е, че учените очаквали получената картина, да показва равномерен поток на Enas, навсякъде от небето. Вместо това IBEX установи, че броя на Enas - и по този начин силата на взаимодействието в хелиопаузата е доста разнообразно при различни места. Детекторите дори откриват дълга, подчертана "панделка", която има много ясна, особено интензивна зона на избухвания, която екипа кръщава "възел", наподобяващ волтова дъга в небето.

Сега учените направиха второ пълно сканиране на небето с IBEX. И неочакваните резултати продължават. Учените смятат, че получената карта, колкото и странна да е тя, ще остава непроменена, може да има слаби изменения през 11 години, колкото е и цикъла на слънцето. Но новата карта показва, че картината се е променила значително. Като цяло интензитетът на Enas е спаднал от 10% до 15% и чувствително е намалели и ивиците образуващи "панделката". Подробности за тези констатации се появяват в 27-ия септемврийския брой на вестник Geophysical Research.

Тези наблюдения показват, че взаимодействието на слънцето с междузвездното пространство е много по-динамично и променливо, отколкото някой си е представял. Въпреки че слънчевия вятър пътува навън със скорост около един милион мили в час, на него му отнема около една година за да достигне ръба на хелиосферата. На Enas им отнема от шест месеца до много години, за да се завърнат обратно на Земята, в зависимост от посоката и енергията им.

С такова начало Enas пътуват в широк спектър от разстояния и обратно към Земята с различна скорост. Учените от мисията IBEX са очаквали, че всички върхове и спадове в интензивността, възникващи в хелиопаузата ще бъде безнадеждно размазани на картите. Така че те са въодушевени от вариациите и промените, наблюдавани досега от IBEX. Тези ранни резултати подсказват, че слънчевия вятър и междузвездния поток може да взаимодейства в по-тънък слой, който много учени са казвали, че е възможно.

Но Слънцето едва сега излиза от необичайно дългия период на много ниска активност и съответно по-слаб слънчев вятър. Колкото по-малко частици достигат хелиопаузата, през последните години, толкова по-малко Enas, ще има създадени. Това е почти перфектната ситуация, в които учените виждат взаимодействието в най-простото състояние. Това ще помогне да се анализира и много по сложното взаимодействие, което се очаква да настъпи, когато се активира Слънцето. Но това изследване ще стане възможно, ако апарата остане здрав и екипа получи одобрение за удължаване на двегодишния период на мисията.

Изненадващите резултати от IBEX показват, че все още вълнуваща наука, може да се направи с малки мисии. Това е огромен успех за програма Explorer. IBEX е една от дузината Explorer-клас мисии на НАСА.

Главният учен David McComas казва: "Мислехме, че външната хелиосфера ще бъде устойчива във времето, но IBEX ни показва, че не е така. Това променя играта изцяло."

Източник: НАСА

---

• 2121
• 0
• Apr 1, 2012

---

Коментар