Мисията "Даун" е без изненади
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера

---

Увеличаване Това е Веста, фотографирана от космическия кораб "Даун" когато излита към следващата си дестинация - планетата джудже "Церера". Image Credit: NASA

Слънчевата система изобилства от астероиди. Астрономите постоянно изследват тези тела дистанционно, с помощта на телескопи и всякакви инструменти монтирани на тях - камери, спектрометри и др. По този начин, е изградена една цялостна теория, която показва произхода, строежа, еволюцията и съдбата на тези тела.

Но има един проблем, всички тези знания са натрупани единствено по косвен начин и те просто трябва да се потвърдят пряко. Потвърждаването на истинноста е важно, защото засяга цялостното разбиране на Слънчевата система. Сега, в специализирана статия, учените обясняват как данните получени от мисията "Даун" на НАСА, която изследва щателно гигантския астероид "Веста", потвърждават по-ранните теории, градени повече от 200 години на Земята.

Веста е втория по големина астероид в астероидния пояс. Той е открит преди повече от двеста години, през 1807 г., За него вече се знае, че се различава от повечето стандартни астероиди, защото притежава кора, мантия и ядро, по които характеристики наподобява нашата Земя. Ранните наземни наблюдения на Веста, показват че неговия цвят или повърхностен състав се променят, когато астероидът се завърта около оста си. От тогава са предприети множество наземни наблюдения. Инфрачервения телескоп базиран в "Мауна Кея" в Хавай например открива различни композиционни единици или там съществува разлика в състава между отделните региони.

По късно, още по-интересни открития идват от космическия телескоп "Хъбъл". Тогава, астрономите за първи път виждат гигантски импактен басейн в близост до южния полюс на Веста. Също са открити множество светли и тъмни структури по повърхността, които отново показват различни композиционни единици. Учените наричат този басейн "Rheasilvia" и откритието е, че ударът е изкопал тъмни материали от недрата на астероида. Тези открития днес може да изглеждат тривиални, но те са били много интересни назад в годините, и въз основа на тази слоеста структура са изградени теориите за планетообразуването и еволюцията на скалистите тела в слънчевата система.

След Хъбъл, астрономите вече знаят, че Веста е много интересно място. За да се потвърдят теориите, астероидът трябва да се изследва от близо. Така е замислена мисията "Dawn". След посещението на апарата, не само се потвърждава слоестата структура, но изследването на гигантския басейн потвърждава още една теория. Отдавна се смята, че астероидите подобно на планетите също изпитват ударите от други по-малки, а по-рядко и по-големи тела в слънчевата система. Сондата показва, че светлата кора е оригинална за астероида, тя е родена успоредно с него, когато той е бил горещ. По късно, тя е замърсена от богати на въглерод вещества транспортирани от други по-малки астероиди кръстосващи слънчевата система.

Потвърждаването на тази теория е много важно, защото най-вероятно въглеродът е натрупан върху Земята по същия начин, а този елемент е в основата на живота. Голяма заслуга на мисията е, че тя напълно потвърждава теориите градени десетилетия и показва, че учените са на прав път. Вече уверени в правотата си, може съвсем пълноправно да се изследват телескопично и да се приложат същите теории за многото други малки тела, кръстосващи Слънчевата система.

Dawn стартира през 2007 г. и апаратът изследва Веста в продължение на повече от година. През септември 2012 година приключи своята дейност там и вече е на път към друг интересен обект - планетата джудже "Церера" където ще пристигне в началото на 2015-та.

Увеличаване Тези две снимки се използват за сравнение на две топографски карти на гигантски астероид Веста. Горната е съставена от данните натрупани от космическия телескоп Хъбъл, а отдолу от мисията "Dawn". Въпреки че резолюцията от Хъбъл отстъпва, общо взето се наблюдава пълно съвпадение. Разликата е в превишенията, Хъбъл показва само 24 км разлика между най-високата и най-ниската точка, докато Dawn определя 41 км. Но съвпаденито на относителната топография показва, че учените са на прав път и могат да продължат изследванията си, по същия начин и за други малки тела населяващи слънчевата система. Image credit: NASA/ESA/Cornell and NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA

---

• Веста

• 2439
• 0
• Sep 30, 2013

---

Коментар