Краят на мисията "Даун"
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера

---

Увеличаване Тази панорама показва групите светли петна в кратера "Окатор" от височина само 34 километра. Снимките са направени през юни и вече се знае, че яркото вещество е сол (основно натриев карбонат), останала, когато водния лед е сублимирал. NASA / JPL-Caltech / UCLA / MPS / DLR / IDA / PSI

 

Краят ще е съвсем скоро, по точно ще започне да настъпва съвсем скоро. В момента сондата се приближава до повърхността на Церера до около 35 км надморска височина на всеки 27 часа, след което се изкачва до 4000 километра над извънземния свят, преди да се гмурне отново. Според учените това ще продължи поне още 50 години, най-малко.

Нещото което ще се случи скоро обаче е, че ще свърши хидразинът. Когато стартира, през 2007 г., космическият кораб е бил с четири работещи жироскопа. Тези устройства контролират ориентацията на сондата в пространството и лошото е, че жироскопите отказаха по един през 2010, 2012 и 2017 г., но въпреки това, мисията е изключително успешна, понеже ориентацията се поддържа чрез краткотрайни изгаряния на хидразин.

Изгарянията са особено необходими, когато корабът се намира в ниска елиптична орбита. Тогава непрекъснато трябва да се насочва към бързодвижещата се повърхност, а след като се издигне трябва да завърти антената си към Земята.

Освен това, независимо дали е насочен към пейзажа под него или към Земята, върху Даун винаги действат малки сили, които компроментират позицията му. Една такава е причинена от разликата между гравитационното дърпане на Церера върху двата края на слънчевите панели, което се случва, когато не са съвършено подравнени.

Най-вероятно между средата на септември и средата на октомври (може по-рано или по-късно), хидразинът ще бъде изчерпан, което ще е началото на края. Орбиталното движение на Даун няма да бъде засегнато, но ориентацията бавно ще се измъкне от строгите граници, които корабът обикновено поддържа.

Компютърът бързо ще осъзнае, че нещата се объркват. Той ще изпрати зов за помощ към Земята но резултатът ще е нулев, след което ще трябва да оцелява сам. Една от първите стъпки, която ще предприеме е да изключи временно радиопредавателя, който е един от най-големите потребители на ток. Проблемът е, че когато изгуби способност да се ориентира не само антената няма да сочи контролирано към Земята, но и слънчевите панели ще бъдат осветявани хаотично от Слънцето. Това означава, че електрическата енергия ще спада.

За да икономиса енергията, компютъра ще изключи всичко освен най-основните системи и просто ще чака случайно зареждане на батериите, ако се случи, за да възобнови работата и дори да изпрати сигнал към Земята. През останалото време, просто ще спи. За момента никой не се ангажира да каже колко дълго корабът ще остане функционален, но общото мнение е, че няма да е много дълго, може би няколко месеца.

След извънредната извънземна експедиция - повече от десетилетие междупланетарни пътувания, разкриващи два от последните неизследвани светове във вътрешната слънчева система, Даун ще изгуби битката със студената действителност в дълбокия космос. Мисията му ще свърши.

Повърхността на Церера обаче е защитена местност. Правилата за планетарна защита казват, че на Даун не му е позволено да катастрофира на повърхността поне следващите 20 години. Церера е от интерес за астробилогията, особено след като се откри лед на нея, заради което е важно да се запази биостерилна поне през следващите 20 год. Земните микроби които живеят на Даун са способни да оцелеят много по-дълго в условията на открития космос, заради което 20-те години са необходими за да предоставят достатъчно време за последваща мисия, която да вземе проби от все още стерилна Церера.

Изчисленията показват, че дори за период над 50 години съществува вероятност повече от 99 процента, Даун да си остане в орбита, което е повече от удовлетворяващо. Паркирането на космически апарат в орбита около най-големия обект между Марс и Юпитер ще е един забележителен паметник на човешкия гений, изобретателност, творчество и любопитство.

Церера е на 517 милиона километра от Земята, което разстояние се преодолява с универсалната граница на скоростта на светлината за 58 минути. Накрая, както обичам да казвам, може би някога ще преодолеем тази бездна и ще върнем обратно Даун на Земята. Може би след стотина години, разхождайки се в музея за ранни космически апарати, някой наш пра-внук любопитно ще разглежда окачените на въжета Вояджери, Нови Хоризонти и Даун...

---

• 1717
• 0
• Sep 7, 2018

---

Коментар