Наблюдаваха зараждане на нова звездна система


Credit:ESO

ALMA е наблюдавала една от големите тайни на Вселената – как се раждат звездите. Звездообразуването е процес, който до голяма степен е скрит за Вселената. Раждането на нови звезди и планети се случва в дълбините на газово-прашни облаци, заради което звездните зародиши са невидими. Но ALMA е специален инструмент, тя е способна да проникне през тъмната материя и да види как се раждат звездите в детайли.

Тя е наблюдавала с изключително висока разделителна способност два диска в които растат млади звезди. Те се захранват от сложна мрежа от нишки образувани от газ и прах във формата на геврек. Наблюдаването на това забележително явление хвърля нова светлина върху най-ранните фази от живота на звездите и помага на астрономите да определят условията, при които се раждат бинарните звезди.

Двете бебета-звезди са открити в системата „BHB2007“ - най-младият член на малък звезден клъстер поместен в тъмната мъглявина „Barnard 59“. Тя е част от една много по-голяма мъглявина „PIPE Nubula“. Предишни наблюдения са показвали само външната структура или само външния пръстен от газ и прах. Но новите наблюдения от радиотелескопа разкриват, че структурата е много по-сложна.

Оказва се, че там ще се роди двойна звездна система. Виждат се два компактни радиоизточника, които се интерпретират като акреционни дискове около две млади звезди. Размерът на всеки от тези дискове е подобен на астероидния пояс в нашата Слънчева система. Разстоянието между тях е 28 пъти по-голямо от разстоянието между Слънцето и Земята.

Двата диска са заобиколени от по-голям диск с обща маса около 80 пъти масата на Юпитер. Той показва сложна мрежа от прахови структури, разпределени в спираловидни форми. Според учените това е наистина важен резултат, защото за първи път се вижда сложната структура на младите бинарни звезди. Освен това се виждат и тяхната пъпна връв – хранителните нишки, които ги свързват с диска. Това осигурява важни ограничения за настоящите модели на формиране на звездите.

Оказва се, че звездите-бебета натрупват маса от по-големия диск на два етапа. Първият етап е,  когато масата се прехвърля от главния диск в двата по-малки диска. Това става чрез красиви въртящи се бримки материя. Анализът на данните разкрива също, че по-малко масивният но по-ярък диск - този в долната част на изображението, в момента натрупва повече материал. На втория етап звездите натрупват маса от своите си дискове. Наблюдателните данни са в отлично съгласие с теориите и резултатите са една огромна крачка напред да се види как се образуват слънчевите системи в детайли.

 

Credit:ESO

„PIPE Nubula“ или „Барнард 59“ е отличен пример за тъмна мъглявина. Първоначално астрономите са  вярвали, че това са области в космоса, където няма звезди. По-късно обаче беше открито, че тъмните мъглявини всъщност се състоят от облаци от междузвезден прах, толкова дебели, че могат да блокират светлината от звездите зад тях.

Тази странна и сложна тъмна мъглявина се намира на около 600–700 светлинни години от Земята. Тя е кръстена на американския астроном Едуард Емерсън Барнард, който е първият извършил систематичен запис на тъмни мъглявини използвайки фотография с дълги експозиции и е един от първите които разпознават прашната им природа.

Мъгливите, пушечни форми в средата се осветяват от новите звезди, които се образуват. Образуването на звезди е често срещано в региони, които съдържат плътни молекулярни облаци, например в тъмни мъглявини. Там прахта и газът ще се концентрират под въздействието на гравитацията, докато звездата не се образува. Това изглежда достатъчно просто но всъщност не е, това всъщност е един от най-сложните астрономически процеси с които се сблъскват учените.

По дългият път водещ към сътворението на една звезда протичат много и сложни процеси, които в крайно сметка водят до появата на ново Слънце, планети, системи от малки тела, може би и живот. Всичко това си има своите тайни и мистерии, които тепърва предстоят да се изясняват. 

Изучаването на мъглявини като тази от все по-новаторски инструмента е начинът, това да се случи. Ако погледнем внимателно снимката ще забележим повече от дузина мънички сини, зелени и червени ивици. Това са астероиди с диаметри по няколко километра от астероидния пояс между Марс и Юпитер. Барнард 59 е на около десет милиона пъти по-далеч от Земята от тези малки обекти.


  • 55
  • 0
  • Mar 6, 2020

Коментар
Подобни публикации