Първобитният океан на Марс е бил огромен

---

Увеличаване Може би, така е изглеждал древният океан на Марс. Credit: ESO/M. Kornmesser

Някога, голяма част от повърхността на червената планета е била покрита от глобален океан от течна вода. Този извод следва от шест годишна работа на екип астрономи, които с помощта на "Много Големия Телескоп" на ЕСО, заедно с няколко новаторски инструмента от обсерваторията "Кeck" и инфрачервени данни от НАСА, са изследвали атмосферата на планетата и са изучили свойствата на водата там.

Преди около четири милиарда години младата планета би трябвало да е притежавала достатъчно вода, за да покрие цялата си повърхност в течен слой със средна дебелина около 140 метра. Но по-вероятното е, че течността се е обединила и е формирала един океан, заемащ почти половината от северното полукълбо на Марс, като в някои региони достига дълбочини по-големи от 1,6 км.

Изследването за първи път осигурява солидна оценка, колко вода е притежавал някога Марс и това става, чрез определяне колко вода се губи всеки момент в космоса. Новата прогноза се основава на изследването на двете различни водни молекули в атмосферата. Едната е обикновената вода, молекулата на която съдържа един кислороден и два водородни атома. Другата е тежката вода (HDO), при която единият водороден атом е заместен с деутерий.

Тежката вода е по-тежка от обикновената и затова тя по-трудно изтича в космоса. Вариантът при който се губи леката вода но остава тежката означава, че с течение на времето съотношението HDO/H2O нараства.

Астрономите са разграничавали химическите подписи на двата вида вода с помощта на най-мощните и съвременни инструменти и получаването и сравняването на действителното съотношение позволява да се направи оценка, колко вода действително се е изгубила в космоса през цялата история на планетата.

В проучването, екипът е картографирал разпределението на H2O и HDO за почти шест земни години, което е равно на около три марсиански. Картите показват сезонни промени и микроклимат, въпреки че съвременният Марс по същество е една пустиня.

Екипът особено е заинтересован от районите в близост до Северния и Южния полюс на планетата, защото полярните шапки са най-големият известен запас от вода на Марс. Водата, която се съхранява там се смята, че е консервирана от последния влажен период, който е приключил преди около 3,7 милиарда години.

Новите резултати показват, че атмосферната вода в близост до полярните области е обогатена с HDO коефициент седем, спрямо океанска вода на Земята. Това означава, че водата в постоянните ледени шапки на Марс е обогатена седем пъти или планетата трябва да е загубила обем вода около 6,5 пъти по-голям от сегашните полярните шапки за да предостави такова високо ниво на обогатяване. Обемът на ранния океан трябва да е най-малко 20 милиона кубически километра.

Въз основа на повърхностната топография на Марс днес, най-вероятното място за тази вода ще бъдат северните равнини, които отдавна се смятат за добър кандидат. Един древен океан там, би покрил 19% от повърхността на планетата - за сравнение, Атлантическия океан заема 17% от повърхността на Земята.

Досегашните оценки са, че Марс е притежавал по-малко вода. Повишаването на количеството изгубена течност означава, че планетата е останала влажна за по-дълъг период от своята история, което от своя страна увеличава шансовете за зараждането на живота.

Възможно е дори, планета да е притежавала още повече вода, защото тя може да е депозирана и съхранена под повърхността. Тъй като новите карти показват микроклимат и промени в съдържанието на водата в зависимост от атмосферното време, те могат също да бъдат полезни при продължаващо търсене на тези подземни води.

---

• 1993
• 0
• Jun 11, 2015

---

Коментар