spacebg covers

наблюдения с космическите телескопи чандра swift rossi ферми на наса и xmm-нютон на ека показв
Мисия: Chandra X-ray Space Observatory


Наблюдения с космическите телескопи Чандра, Swift, Rossi, Ферми на НАСА, и XMM-Нютон на ЕКА, показват, че бавно въртящите се неутронни звезди с обикновено повърхностно магнитно поле е придружено с изблици от ренгенови и гама лъчи. Това откритие може да е признак за наличието на вътрешно магнитно поле много по-силно от повърхносттното и може да ни разкрие как най-мощните магнити в космоса се развиват.
Това е схема показваща вътрешното и повърхностното магнитно поле на бавно въртяща се неутронна звезда.

Неутронната звезда - SGR 0418 5729 е открита на 5 юни 2009 г., когато Ферми - гама-лъчев космически телескоп, открива изблици на гама-лъчи от този обект. Последващите наблюдения четири дни по-късно от Rossi (ренгенов сателит) показват, че освен хаотичните ренгенови изблици, неутронната звезда излъчва емисии в рентгенови лъчи с редовни пулсации, които показват, че звездата има ротационен период 9,1 секунди. Rossi е в състояние да следи тази дейност около 100 дни. Това поведение е подобно на класа неутронни звезди, наречени магнетари, които имат силни магнитни полета, със сила варираща от 20 до 1000 пъти над средната стойност за галактическите радио пулсари.

Неутронната звезда се върти и излъчва нискочестотни електромагнитни вълни - или ветровете от високоенергийни частиц далеч от звездата, което води до постепенното намаляне степента на ротацията на звездата. Внимателното проследяване на SGR 0418 е възможно, тъй като Чандра и XMM-Нютон са били в състояние да измерят пулсационния период и са открили, че това което отличава SGR 0418 от другите магнетари е, че при внимателното наблюдение за период от 490 дни не e установена загуба в ротацията.

Липсата на забавяне на въртенето означава, че излъчването в къси вълни трябва да бъде слабо, а оттам и повърхностното магнитно поле трябва да бъде много по-слабо от нормалното. Но това повдига и друг въпрос: Откъде идват енергийните залпове и устойчивите емисии рентгенови лъчи?

Общоприетия отговор за магнетарите е, че енергията захранваща рентгеновите и гама-лъчевите емисии произхождат от вътрешното магнитно поле, което е усукано и задълбочено в бурната вътрешност на неутронната звезда. Теоретичните изследвания показват, че ако вътрешното поле става десет или повече пъти по-силно, отколкото на повърхността, то се образува област от кората на звездата, която се нагрява неимоверно и от която се отделят тези ренгенови и гама емисии, както и ускорени частици.

Решаващия въпрос е колко голям дисбаланс може да се поддържа между повърхностните и вътрешните магнитни полета. SGR 0418 представлява важен тест. Наблюденията вече предполагат, че дисбаланса е между 50 и 100. Ако допълнителните бъдещи наблюдения от Чандра не определят по-ниски граници на този дисбаланс, теоретиците ще се наложи да бръкнат по-дълбоко, за обяснят този загадъчен обект.

Източник: НАСА

  • 1063
  • 0
  • Mar 21, 2012

Коментар
Подобни публикации