Нови изображения от ESO

---

Увеличаване Credit: ESO

"Много Големия Телескоп" в Чили е направил този атрактивен образ на планетарната мъглявина "PN A66 33" или "Abell 33".

Планетарните мъглявини се образуват, когато застаряващи звезди, подобни на Слънцето, започнат да губят своите най-външни слоеве материя. Резултатът е горния красив син балон, който съвсем случайно попада зад ярка звезда, образувайки истинско космическо бижу - диамантен годежен пръстен. Тази космическа скъпоценност е необичайно симетрична, тя се появява почти кръгова на небето.

Повечето слънцеподобни звезди ще завършат живота си като бели джуджета - малки, но много плътни горещи сфери, които бавно ще се охладят в продължение на милиарди години. По пътя към тази крайна фаза на живота си, звездите изхвърлят техните атмосфери в космоса и създават планетарните мъглявини, които най-общо представляват цветни светещи облаци от газ, заобикалящи малки и ярки умиращи звезди.

Това изображение, показва забележителния кръг на Abell 33, разположена на около 2500 светлинни години от Земята. Да бъдеш съвършено кръгъл е необичайно за тези обекти. Обикновено нещо нарушава симетрията и за това планетарната мъглявина е с неправилна форма.

Поразително ярката звезда, разположена по ръба на мъглявината е наречена "HD 83535" и тя се намира по-близо до нас. Точно в центъра на балона се намира умиращата звезда, която съвсем скоро ще се превърне в бяло джудже. Нейната температура е много висока, стотици хиляди градуси, на което се дължи бяло-синия цвят, но заради малкият си размер не е така мощна, като останалите звезди. Все пак, ултравиолетовата светлина която излъчва заставя целият балон да свети в характерния призрачен цвят. "Abell 33" е само един от 86-те обекти, картографирани от астронома Джордж Абел през 1966 год. Този астроном също е каталогизирал над 4000 галактични купове, разположени в небето в двете полукълба.

Увеличаване Credit: ESO

Това изображение е от 2.2-метровия телескоп на ЕSO отново отново в Чили и показва две контрастни галактики. По-голямата е "NGC 1316", а до нея се появява и "NGC 1317". Двете са разположени много близо една до друга в космоса, но техните истории са много различни. Малката е водила спокоен живот, но животът на по-голямата е изпълнен с насилие, тя е погълнала няколко други галактики и все още носи белезите от тези битки.

Астрономите са открили няколко улики в структурата на NGC 1316, които показват бурното минало. Например, тя притежава няколко необичайни пръстена от прах вградени в много по-голям пакет от звезди. Също така, там съществува необичайно малко население от кълбовидни звездни купове. Теорията е, че галактиката е погълнала богата на прах спираловидна галактика преди около три милиарда години.

Също така, в тази галактика се забелязват множество бледи приливни опашки - струи от звезди, които са били откъснати от първоначалните им места и изхвърлени в междугалактическото пространство. Тези структури са произведени от сложни гравитационни ефекти върху орбитите на звездите, когато вече погълнатата галактика се е приближавала.

NGC 1316 се намира на около 60 милиона светлинни години от Земята в южното съзвездие "Пещ". Тя също носи името "Fornax A" и тя е най-яркият източник на радиоизлъчване в съзвездието. В действителност тя е четвъртият по яркост източник на радио емисии в цялото небе. Радиоемисиите се дължат на материята, която пада в супермасивната черна дупка в центъра на галактиката.

Увеличаване Credit: ESO

Тази снимка е направена от същия телескоп и тя показва облак от водород, известен като "Gum 41". В средата на тази малко позната мъглявина, брилянтно горещи млади звезди отделят енергетична радиация, която заставя околния водород да свети с характерен червен оттенък.

Структурата обитава южното небе, в съзвездието "Кентавър", което е дом на много ярка мъглявини, всяка свързана с горещи новородени звезди, които се образуват от облаците водороден газ. Интензивният радиация от звездите активира водорода около тях и той започва да свети в отличителния червен нюанс. Друг известен пример за това явление е мъглявината "Лагуна" - огромен облак, който свети в подобни нюанси.

"Gum 41" се намира на около 7300 светлинни години от Земята. Тя е открита от австралийския астроном Колин Гум, който е съставил каталог от общо 84 емисионни мъглявини, публикуван през 1955 г. "Gum 41" всъщност е една малка част от по-голяма структура, наречена "Lambda Centauri Nebula", също известна с по-екзотичното име "Бягащотото пиле".

Облаците в мъглявината изглеждат доста гъсти и ярки, но всъщност това е подвеждащо. Ако хипотетично, човешки космически пътешественик премине през там, най-вероятно изобщо няма да забележи че е в мъглявина. Дори и най-близките структури биха били твърде бледи за човешкото око. Това обяснява защо този голям обект е трябвало да изчака до средата на ХХ век, за да бъде открит. Нейната светлина всъщтнос е много бледо червеникаво сияние и не може да се види добре визуално.

Този нов портрет на Gum 41 най-вероятно е най-добрият до момента, който е създаден с широкото зрително поле на камерата монтирана на телескопа. Той е комбинация от изображения, заснети през син, зелен, червен и един специален филтър, предназначен да различи само червеното сияние от водорода.

Увеличаване Credit: ESO

Сега същият телескоп е наблюдавал още една мъглявина, открита от същият астроном. Това е "Gum 15" и тя е родно място на много горещи млади звезди. Те са много красиви, но в същото време са и прекалено смъртоносни и оформят облика на мъглявината. Младите звезди вече диктуват еволюцията на облака и в крайна сметка ще го унищожат.

"Gum 15" се намира съзвездието "Вела" и е отдалечена на около 3000 светлинни години от Земята. Както и горната, тя също представлява нажежен междузвезден облак, кръстени от астрономите "област HII". Тези облаци са някои от най-зрелищните астрономически обекти и са изградени главно от йонизиран водород.

Водородът (H) е най-разпространеният елемент във Вселената, и може да се открие почти навсякъде. HII регионите са различни, защото те съдържат огромни количества йонизиран водород - водородни атоми, които са лишени от електроните заради високо енергийните ултравиолетови лъчи от звездите. С други думи казано, HII регионите представляват огромни космически области от свободни протони и електрони. Когато протоните освободят електронът, те отделят характерна светлина която астрономите са нарекли "Hα" емисии. Точно на тези емисии се дължи червеникавото сияние на мъглявините.

Един от главните виновници за HII региона в "Gum 15" е звездата "HD 74804", която е най-яркият представител на клъстера от звезди, известен като "Collinder 197". Освен това, на тези звезди се дължи и неправилния външен вид на мъглявината. Всъщност подобни форми не са необичайни за HII регионите. Тези структури са с различни форми, защото разпределението на звездите и газът вътре в тях е неравномерен. Като бонус може да прибавим тъмната кръпка от прах, както и призрачните сини структури в центъра на изображението. Астрономите са на мнение, че това са прахови образования стоящи между нас и мъглявината.

Един HII район е в състояние да образува хиляди звезди в продължение на период от няколко милиона години. Някои от тези звезди са източник на мощна радиация и звезден вятър, които в крайна сметка ще унищожат облака. Много от звездите вече са изкопали своите канали в "Gum 15", но когато най-масивните от тях започнат да се унищожават в свръх нови, те просто ще унищожат мъглявината. След милиони години, този НІІ регион ще изчезне, оставяйки след себе си един клъстер от млади звезди, обитаващи почистено от прах и газ пространство. Теорията е, че някога и нашето слънце се е родило в подобен НІІ регион.

Увеличаване Credit: ESO

Отново 2.2-метровия телескоп на ESO в Чили. Този път инструментът показва звездния куп "NGC 3590". Тези звезди блестят ярко пред драматичния пейзаж от тъмни петна прах и богат оттенък на облаци от светещ газ. Това малко звездно събрание дава на астрономите улики за това как тези звезди се формират и еволюират. Освен това, по тях може да се съди и за облика на спираловидните ръкави в нашата галактика.

"NGC 3590" е малък отворен клъстер от звезди отдалечен на около 7500 светлинни години от Земята, в съзвездието "Карина". Той представлява купчина от десетки звезди свързани хлабаво помежду си от гравитацията. Неговата възраст се оценява на около 35 милиона години.

Тази група е много полезна за астрономите, защото астрономите могат да изследват свойствата на спиралния диск на външната част на Млечния път. "NGC 3590" се намира в най-големия единичен сегмент от спирален ръкав, който може да се види от нашата позиция или това е спиралната структура "Карина".

В Млечния път има множество спирални ръкави, които са дълги извити потоци от газ и звезди простиращи се от центъра на галактиката до нейния край. От позицията на земята се виждат два от тези ръкави, единият от които е разположен в съзвездието "Стрелец", другият в "Карина". Ако насочим телескоп в тази посока ще видим област, пренаселена от звезди.

Спиралните ръкави всъщност представляват вълни от концентрирани газ и звезди, които се движат през галактическия диск. Тези вълни задействат пенливи изблици от звездно образуване и оставят след тях множество новородени звездни клъстери като "NGC 3590". Откриването и изучаването на подобни млади клъстери предоставя възможността да се определят разстоянията до различните части на спиралните ръкави, което казва повече за неговата структура.

Типичните отворени клъстери съдържат нищо друго, освен от няколко десетки до няколко хиляди звезди, но те предоставят на астрономите улики за звездната еволюция. Звездите в "NGC 3590" са родени приблизително по същото време в един и същ облак от газ, което прави тези клъстери перфектните места за изпитването за теории, описващи как звездите се формират и развиват.

Увеличаване Credit: ESO

Това отново е звездно скупчване върху фон от облаци светещ газ и алеи от прах. Клъстера е известен като "NGC 3293" и ако можехме да го погледнем преди няколко десетки милиона години, той щеше да е просто облак от газ и прах, но сега той вече се е превърнал в ярка група от звезди.

Този красив звезден куп, се намира на около 8000 светлинни години от Земята отново в съзвездието "Карина". Открит е от френският астроном "Nicolas Lacaille" през 1751 год, по време на престоя си в Южна Африка, с помощта на малък телескоп с апература само 12 милиметра. Той е един от най-ярките клъстери в южното небе и може лесно да се види с невъоръжено око в тъмна и ясна нощ.

И този клъстер е идеален да се тестват звездообразуващите теории, защото всички звезди са се образували по едно и също време. Звездите там са гравитационно много слабо свързани и затова няма да останат дълго заедно. За разлика от звездите в кълбовидните купове, те съвсем скоро ще се разбягат в галактиката.

Астрономите обаче все още засичат признаци на звездно образуване там, въпреки че и петдесетте звезди са родени по едно и също време и те вече са почистили материята около себе си. Интересна е ярката оранжева звезда в долния десен ъгъл на клъстера. Тази огромна звезда е червен гигант и тя е изгорила своето гориво забележително бързо. Червените гиганти са достигнали края на своя жизнен цикъл, но специално тази звезда все още обитава главната последователност. Това е най-дългосрочния и стабилен етап от живота на звездите.

---

• VLT

• 2750
• 0
• Sep 27, 2014

---

Коментар