Най-далечната видима звезда във Вселената
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Увеличаване Тази графика показва местоположението на най-отдалечената индивидуална звезда, която някога сме виждали. Тя е видима, само защото се усилва от тежестта на огромния галактичен клъстер, разположен на около 5 милиарда светлинни години от Земята. Екипът е използвал Хъбъл, за да наблюдава появата на свръхнова в отдалечената спирална галактика, но през 2016 г. са забелязали друга светлина в близост до свръхновата, която постепенно се усилва. Въпреки че яркостта на този обект се е увеличила три пъти за един месец, цветовете на неговата светлина не се променят. Техният анализ показва, че това е синя звезда във фоновата галактика. Credits NASA, ESA.

 

Хъбъл е поставил рекорд за наблюдение на далечна единична звезда в космоса. Освен това, наблюденията помагат да се изпробва една теория за тъмната материя. Астрономите са нарекли звездата "Икар", в чест на гръцкия митологичен герой, който е летял твърде близо до Слънцето с криле от пера и восък, който се е разтопил. Иначе официалното име е "MACS J1149+2223 Lensed Star 1".

Разположена на повече от половината път до края на Вселената, огромната синя звезда "Икар" е най-отдалечената индивидуална звезда, която някога е наблюдавана. Тя би била прекалено слаба да се наблюдава дори и от най-големите телескопи в света, но заради ефекта на гравитационната леща, който се поражда от масивен галактически клъстер разположин между нея и нас, тя става видима. Хъбъл е успял не само да я различи, но е измерил и разстоянието до нея. Това позволява, да се изпробва една теория за тъмната материя и да се изследва състава на галактическия клъстер на по-преден план.

Звездата обитава една много далечна спирална галактика, разположена на 9 милиарда светлинни години от нас. Ние я виждаме тогава, когато Вселената е била на около 30% от сегашната си възраст.

Гравитацията породена от масивната купчина галактики в преден план действа като естествена леща в пространството, която огъва и усилва на светлината. Понякога светлината от един фонов обект се появява като няколко изображения. Светлината може да бъде силно увеличена, правейки изключително слаби и отдалечени обекти достатъчно ярки, за да се видят.

Галактическия клъстер "MACS J1149 + 2223" е разположен на около 5 милиарда светлинни години от нас. Звездата е кръстена "Икар", защото също като митологичния герой и тя ще е с твърде кратка слава. Съвсем скоро тя ще започне да избледнява докато изчезне. В момента, нейната яркост е увеличена около 2000 пъти повече от истинската и яркост, но това е временно.

Астрономите са използвали "Хъбъл", за да наблюдават свръхнова в далечната спирална галактика, когато през 2016 г. са забелязали нова светлинна точка, недалеч от увеличената свръхнова. От позицията на новия източник те са заключили, че това трябва да бъде много по-голям обект от свръхновата.

Когато са анализирали цветовете на светлината те са открили, че това е синкава суперзвезда. Този тип звезди са много масивни и може би стотици хиляди пъти по-ярки от нашето Слънце. Но на това разстояние те все още бихи били твърде бледи за да се наблюдават без усилването на гравитационната леща.

От тогава източникът става все по-горещ, което го отличава от свръхновите. Светлината просто плавно се усилва за разлика от свръхновите, които се взривяват. Откритието на единична звезда на заден план осигурява уникална възможност да се тества природата на тъмната материя в клъстера. Тъмната материя е невидимо вещество, което съставлява по-голямата част от масата на Вселената.

Чрез изследване на това, което се движи в клъстера на преден план, учените успяват да изпробват една теория според която тъмната материя може да се състои предимно от огромен брой първични черни дупки, образувани при раждането на Вселената. Техните маси са десетки пъти по-големи от масата на Слънцето и те непрекъснато биха смущавали светлината от звездата, когато тя преминава през рояка черни дупки. За целта обаче са необходими повече системни наблюдения.

Когато космическият телескоп James Webb стартира, астрономите очакват да открият още Икаруси. Изключителната чувствителност на Webb ще позволи измерването на още повече подробности, включително дали тези отдалечени звезди се въртят.

Откриването на Икарус чрез гравитационната леща инициира нов начин за астрономите да изучават отделните звезди в отдалечените галактики. Тези наблюдения предоставят рядък и подробен поглед върху развитието на звездите, особено на най-светещите типове. Такива увеличени звезди може дори да се окажат доста често срещани във Вселената.

---

• 2005
• 0
• May 11, 2018

---

Коментар