Нови прозрения относно светлото петно на "Окатор"
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера

---

Увеличаване

Това е централната и най-ярка област на кратера "Окатор". Точно в центъра на кратерната яма е поместен ярък купол по който кръстосват многобройни линейни функции и фрактури от които най-вероятно все още извират водна пара и други газове. Credits: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA/PSI/LPI

Светлата централна зона на кратера "Окатор" на Церера е с около 30 милиона години по-млада от самия кратер. Това е според едно ново проучване на данните от "Даун".

Подробният анализ показва, че ярката структура е на възраст само около 4 милиона години, което е доста скорошно по геоложките стандарти. Най-общо, това са силно отразяващи материали, най-вече карбонатни соли. Вторичните, по-малко ярки светли области на Окатор, наречени "Vinalia Faculae" се състоят от смес от карбонати и обичайният тъмен реголит, казват авторите на изследването.

Окатор е кратер разположен в северното полукълбо на планетата-джудже с размери около 92 км в диаметър. В центъра му се наблюдава яма с диаметър единадесет километра. По нейните краища се забелязват назъбени планини и стръмни склонове но в центъра на ямата най-отличителното е светъл купол с диаметър 3 км, който се издига до 400 метра и се отличава с ясно различими пукнатини.

Този купол е изграден от най-ярките материали на Церера и нови доказателства предполагат, че най-вероятно се е издигнал в следствие на процес, който е бил активен в продължение на дълъг период от време, а не от моментното събитие формирало кратера. Ударът, който е изровил самият кратер е произвел солна течност близо до повърхността. След това вода и разтворени в нея газове, като въглероден диоксид и метан са търсили естествен отдушник.

Тези извиращи от дълбините газове са принудили богатите на карбонатни материали да се издигат към повърхността. По време на този период, светлия материал е извирал през фрактури достигайки повърхността и в крайна сметка се е натрупал формирайки купола, който виждаме днес. Така Церера е мястото най-близо до Слънцето, което показва криовулканична дейност.

Въпросът е, дали тази активност е приключила преди около четири милиона години или продължава и до днес. Скорошни изследвания подкрепят тълкуването, че сублимацията продължава и до ден днешен, но с много по-бавен темп и при по-ниски нива. Учените са изследвали многобройните снимки на Окатор, получени още от най-ранната фаза на мисията, направени от разстояние 14 000 км и при много ниски ъгли. При тях ясно се виждат изменения в яркостта следствие денонощния ритъм. Най-вероятното обяснение е, че в близост до кратера се образува тънка, полупрозрачна мъгла и учените са на мнение, че тя е резултат от вода извираща през фрактурите в пода на кратера, когато е изложен на слънчева светлина.

В момента космическият апарат е на път към по-висока надморска височина - на около 20 000 км от повърхността и в по-различна орбитална равнина. В края на пролетта, Даун ще наблюдава Церера в "опозиция" със Слънцето, което ще е директно зад космическия кораб. Чрез измерване яркостта на депозитите от солта при тази нова геометрия, учените могат да получат още повече прозрения относно тези завладяващи светли области.

---

• 1530
• 0
• Mar 13, 2017

---

Коментар