spacebg covers

Нови резултати от мисията InSight
Мисия: InSight


Тази рисунка показва слоевете под повърхността на планетата където работи мисията „InSight“ . Освен тях се виждат играещите прашни дяволи на заден план. Credits: IPGP/Nicolas Sarter

 

Вътрешността на Марс започва да се прояснява, благодарение на първата година от работата на мисията „InSight“. Новите открития разкриват планетата по жива от смятаното, с трусове, прахови дяволи и странни магнитни импулси.

Мястото на кацането е в плитък кратер с име "Homestead hollow" в регион, наречен „Elysium Planitia“.

„InSight“ е първата мисия, посветена да погледне дълбоко под марсианската повърхност. Сред научните инструменти са сеизмометър за засичане на земетресения, сензори за измерване на налягането на вятъра и въздуха, магнитометър и сонда за топлинен поток, проектиран да измерва температурата на планетата.

От началото на научните операции, ултрачувствителният сеизмометър (SEIS) е позволил на учените да "усетят" множество земетресения, случващи се на стотици дори хиляди километри от ландера.

Изследването на сеизмичните вълни е важно, защото те носят информация за свойствата на материалите през които се движат. По този начин предоставят прозорец, да се изучава вътрешната структура на планетата.

Равносметката е, че Марс се тресе по-често, но по-слабо от очакваното. До момента SEIS е регистрирал повече от 450 реални сеизмични сигнала. От тях най-силното земетресение е с магнитуд 4.0, което не е достатъчно силно за да позволи сеизмичната вълна да достигне долната мантия и ядрото на планетата. И двете структури са от особен интерес за учените, защото изясняването на техния състав и структури ще отговори на доста висящи въпроси относно начина на формиране и еволюция не само на Марс но и на Земята, като най-близък съсед.

Интересното е, че минават месеци от началото на мисията, докато „InSight“ регистрира първото земетресение през ноември 2018 г. След това, до края на 2019 г. SEIS зарегистрира средно по два сеизмични сигнала на ден. Излиза, че мисията е имала късмета да се приземи в момент без никаква активност. Но може и планетата по неизвестна причина да преминава през редуващи се цикли на спокойствие и активност. 

Марс не разполага с тектонски плочи като Земята но притежава вулканично активни региони, които могат да причинят земетресения. Двойка земетресения вече са свързани с един такъв регион известен като „Cerberus Fossae“. Там учените забелязват от орбита пукнатина, която би могла да се образува от земни трусове. Тази линейна структура е с дължина около 1300 км и тя вече е пълна с лава. Лавата се е вляла през последните 10 милиона години, което е „точно сега“ по геоложкото време.

Някои от тези млади лава потоци показват признаци на фрактури от други земетресения случили се преди по-малко от 2 милиона години. Това е най-младата тектонична характеристика на планетата. Откритието че тя е още сеизмично активна, макар и слабо, не е изненада за учените по скоро новината е радваща. Може би вулканите са отговорни за минимумите и максимумите, ако има такива, на земетресенията на Марс.  

Преди милиарди години, Марс подобно на Земята е притежавал глобално магнитно поле. То вече е напълно изчезнало, но е оставило ясни доказателства за съществуването си. То е намагнетизирало скалите на дълбочина от 60 метра до няколко километра под повърхността. InSight е оборудван с магнитометър - първият на повърхността на Марс, който изучава тези магнитни сигнали.

Изненадата е, че магнитометърът е измерил магнитни полета в "Homestead hollow" с интензитети 10 пъти по-големи от това, което е предсказано въз основа на данни от орбитални космически кораби. Само че, измерванията от орбита обхващат региони средно около няколко стотин километра, докато измерванията от „InSight“ са локални.

Смята се, че повечето повърхностни скали на мястото където работи InSight са твърде млади за да се намагнетизират от древното магнитно поле. Единственият начин да се обясни високият интензитет е, че те всъщност са изкопан материал идващ от дълбоките слоеве на кората.  

Само че, все още не се знае как се разпределя магнетизма в дълбочина, което ще покаже от колко дълбоко „извират скалите“. В допълнение, данните показват, че измерените магнитни сигнали се променят с течение на времето. Измерванията варират в зависимост от деня и нощта. Те също са склонни да пулсират около полунощ. Теориите все още се съставят, но водещ виновник за подобни промени е слънчевият вятър. 

„InSight“ също, почти непрекъснато измерва скоростта на вятъра, посоката и налягането на въздуха, като предлага повече данни от предишни ландер мисии. До момента, сензорите са заснели хиляди преминаващи вихрушки. С други думи те се наричат прахови дяволи, когато вдигат песъчинки и стават видими. Данните сочат, че в "Homestead hollow“ се формират повече вихрушки от всяко друго място на Марс, което е изследвано от ландер мисии. 

Въпреки цялата тази активност на въздуха обаче, камерите все още не са уловили изображение на прашен дявол. Но сеизмометърът може да усети тези вихрушки, които засмукват повърхността подобно на гигантски прахосмукачки. Дори ги изследва, леките вибрации причинени от вихрушките са идеални за локални подповърхностни сеизмични изследвания. 

Лабораторията е оборудвана с два радиоапарата – единият е стандартният предназначен редовно да изпраща и получава данни, но другият е по-специален. Той е предназначен да измерва "поклащането“ на Марс, докато се върти около оста си. Този радиоексперимент (RISE), в крайна сметка може да разкрие дали ядрото на планетата е твърдо или течно. Само че и на този инструмент е нужно повече време за да установи как планетата се клати. При твърдо ядро поклащането ще е по-слабо от течно.

Тази първа година събиране на данни е само началото. Измерванията през цялата марсианска година (две земни години) ще предостави на учените много по-добра представа за нещата случващи се вътре и на Марс. 


  • 113
  • 0
  • Feb 26, 2020

Коментар
Подобни публикации