spacebg covers

ново изображение на отражателната мъглявина месие 78 наблюдавания участък


Ново изображение на отражателната мъглявина Месие 78.

Наблюдавания участък от небето се намира на север от пояса на Орион и показва сиянието на облаци от космически прах наподобяващи "наниз от перли". Наблюденията са направени от телескопа Atacama Pathfinder Experiment (APEX), който се е специализирал в наблюдаването на топлинния блясък на междузвездните зърна от прах и показва на астрономите местата където се формират нови звезди.

Прахта, тук на Земята, може да изглежда скучна и безинтересна - повърхностна мръсотия скриваща красотата на даден предмет, която е необходимо периодично да се почиства. Но прахта в космоса е истинско находище. Това ново изображение на мъглявината Месие 78 и околната среда около нея, разкрива субмилиметровото сияние на праховите зърна в пространството. В тези дължини на вълната прахта изглежда ослепителна, за разлика от мътносивия цвят с който се появява за нашите очи тук на Земята. И за да дооценим нейните достойнства в космоса, трябва да кажем, че гъстите облаци от прах са едни от най-изучаваните обекти от астрономите, защото там са местата където се раждат нови звезди и планети.
Увеличаване Credit: ESO/APEX (MPIfR/ESO/OSO)/T. Stanke et al./Igor Chekalin/Digitized Sky Survey 2

В центъра на изображението е мъглявината "Месие 78", известна също като NGC 2068. Когато се наблюдава във видима светлина се забелязва, че този район е отражателна мъглявина. Това означава, че ние виждаме бледо синьото сияние на звездната светлина, отразена от облаците прах. Но погледната с телескопа APEX в нея се появяват яркооранжеви глобули, заобиколени от по-нежно сияещ прах. Но ако на обикновените изображения, които често са комбинация от инфрачервени, видими и ултравиолетови дължини на вълните, колкото по-ярък изглежда даден обект значи той е толкова по-горещ, на субмилиметровите това не е така. Всъщност значително по-дългите вълни, разкриват плътни и студени кондензати от прах, с температури от порядъка на -250 º С. Излишно е да се казва, че във видима светлина, този прах ще е по-тъмен от катран и ще изглежда като капка мастило на фона на звездите.

Но APEX вижда тази междузвездна "тъмна материя". Дори телескопа разкрива нещо като светеща лента свързваща секторите на Месие 78. Във видима светлина тази структура е черна, което означава че прахта е пред мъглявината и блокира нейната синкава светлина. Това е така, с изключение на долния край, който изчезва във видима светлина. Там вместо очакваното черно петно се вижда призрачния синкав цвят на мъглявината. Това означава че студения прах потъва зад обичайния материал сияещ в синьо.

Другото интересно нещо е, че се наблюдават кичури от газове с високи скорости. Тези изходящи потоци се отделят от бурната дейност на зараждащите се звезди, които раздират заобикалящия ги облак.

В горната част на изображението е друга отразяваща мъглявина - NGC 2071. Особеното при нея е, че тя съдържа образуваща се масивна млада звезда, с приблизителна маса около пет пъти тази на Слънцето. Тя се намира в най-яркия оранжев глобул видян от APEX.

  • 916
  • 0
  • May 4, 2012

Коментар
Подобни публикации