Осма зима на Марс
Мисия: Spirit and Opportunity

---

Увеличаване

Опортюнити използва микроскопа си, за да направи тези снимки на "Mesilla". Тези цифрови изображения са част от окончателните визуални доказателства, които доведоха учени на MER до основната констатация, че тези скали са гравирани от вятъра.

 

Старият роувър преживя осмата зима на Марс. Нещо повече, дори е потвърдил важно откритие през ноември.

Според учените, Опортюнити е придобил една от най-трудните и красиви микроскопични мозайки в историята на мисията, която се оказва фундаментална находка за кратера "Индевър". Работната област е долината "Perseverance Valley", в която лабораторията посредством микро-фотоапаратът си (MI) е направила впечатляващи снимки на ерозирала скала "Mesilla". Тези цифрови изображения са част от окончателните визуални доказателства, че тези скали са резултат от ерозионна сила причинена от вятъра. Излиза, че вятърът е отговорен за повърхностните текстури в това място. Той е променил скалите до десетина сантиметра дълбочина.

Опортюнити е в западния ръб на кратера "Индевър", който най-общо представлява 22 километров отвор в равнините на "Меридиани". Той е формиран почти мигновено преди милиарди години, по време на Ноахийския период - епоха, когато планетарните учени по принцип вярват, че планетата е приличала по-скоро на Земята с езера, реки, подземни води, горещи извори и вулкани, дори океан, за разлика от пустинята, която представлява Марс в момента.

След осмата зима, планът е "следвай водата". Теорията е, че след бомбата формирала кратера по неговите стени в частност западния ръб е текла вода. Точно това е бъдещата цел - лабораторията ще проследи тези малки поточета, дори рекички и ще разкрие древните улики за тези процеси. Може би, някога, когато се спусне достатъчно ниско в дупката, роувърът ще се натъкне на езеро изпълвало Индевър, подобно на Гейл в който работи Кюриосити.

Водата на Марс не е каква да е вода, тя е била почти химически неутрална. Това означава много. В най-ранната Земя, околната среда е била много враждебна за нас. След формирането си, нашата планета се е отличавала с достатъчно твърда химия, древните океани са съдържали кисели химикали, най-вече серни и желязни съединения, а където е имало повърхност, заради железните оксиди е била по-червена от най-червената скала на Марс. Атмосферата е въглероден двуокис и отровни газове. Нещо повече, вулканите непрекъснато са доставяли сяра и желязо на повърхността и в атмосферата, поддържайки адската планета над която са властвали.

Но изведнъж нещата се променят, появил се е първият живот. Някак си, в сярната киселина в древния океан се е появил организъм, който бързо я е изконсумирал и водата е станала по-мека или химически по-неутрална. Елиминирайки сярата, остава желязото, но да премахнеш желязото от желязната планета никак не е лесна задача, особено ако то непрекъснато се обогатява от бликащата на повърхността лава. На ход е армията от трилион милиардите микроскопични организми, които са отделяли свободен кислород в океана и атмосферата, който кислород се е свързвал и елиминирал железните атоми.

Водила се е истинска битка за планетата, между живота и неживата материя, представяна най-вече от желязото. Войната е била трудна и дълга - повече от три милиарда години. И животът най-накрая побеждава, преди около милиард години, желязото най-накрая се абсорбира и атмосферата започва да се обогатява с кислород. До този момент, въглеродният диоксид от подобни процеси е превърнат в камъни и планетата започва да придобива днешния облик със сини небеса и постоянна температура, давайки възможността за еволюция или появата на по-сложни организми, върхът на които сме ние, хората.

Учените вярват, че на Марс се е водила същата война, най-силното доказателство за което е неутралната вода. За това всячески учените се опитват да установят откъде се е взела тя, някой трябва да я произведе. Химически неутралната вода е една почти невъзможна идеализация, много по-лесно е тя да е кисела, даже това е най-логичния вариант. За да получиш вода за пиене на планета, някой или нещо трябва да я почисти от киселините. За нещастие обаче, на Марс е победило желязото, планетата след етапа с неутралната вода е останала червена и постепенно през историята водата е изчезнала.

Единствените доказателства за нея са в остатъци от глинести минерали открити в периода 2012-2013 г. на връх "Матиевич" в "Кейп Йорк". Надеждите са, че Опортюнити ще открие подобни минерали докато се спуска в Индевър. Чрез тях, учените трябва да открият колко вода някога е била тук и дали тя е била потенциално обитаема среда.

Само че, първият поток който лабораторията е изследвала се оказва че е образуван от вятъра, а не от водата. Това е една светла ивица, която учените са нарекли "опашка". За да изучи опашката обаче, роувърът е трябвало да премине през много стръмен терен. След ред трудности, най накрая се е добрал до един камък от опашката и го е заковал. Произведената мозайка ясно показва множество ерозионни ивици, които сочат към хълма.

Знаейки, че вятърът се движи от пода на Индевър през ръбовете, изглежда, че най-вероятната сила, която е създала тези опашки, е вятърът. Лошото е, че това откритие не разкрива нищо за водата и нищо как самата долина е създадена. Повечето от членовете на научния екип на MER остават уверени в по-ранната хипотеза, че топография на долината, която може се вижда от орбита е издълбана от вода, защото вятърът няма силата да променя релефа.

Сега Опортюнити се спуска надолу и след зимното слънцестоене на 20 ноември, нивата на мощността се подобряват. Дори се оказва, че презимувал на ветровития склон, слънчевите панели са почистени, което увеличава мощността. Следващата цел е друга линейна структура, която ще я разгледа по-отблизо през декември.

Увеличаване Това орбитално изображение на западния ръб на кратера "Индевър" показва пътя на Опортюнити от "Cape Tribulation" до долината "Perseverance Valley", която роботът понастоящем проучва. Картата вдясно показва движенията на роувъра до 27 ноември 2017 г. NASA / JPL-Caltech / Malin Space Science Systems / UA / P. Stooke

---

• 1683
• 0
• Dec 12, 2017

---

Коментар