Увеличаване Тази художествена концепция илюстрира предпочитания модел за обясняване на ALMA наблюденията на "Beta Pictoris". Гравитационното влияние на хипотетична гигантска планета (долу вляво) улавя двойка гъсти кометни облаци, където се случват чести сблъсъци. Image Credit: NASA's Goddard Space Flight Center/F. Reddy
Международен екип от астрономи, изследвайки диска от газ и прах около близка звезда, са открили компактен облак от отровен газ образуван от сблъсъците на безкрайните рояци ледени тела там. Учените предполагат, че тези комети са остатък от катастрофата между два ледени свята с размерите на Марс или са замразени отломки хванати в гравитационния капан от масивна, но невидима планета.
Радиотелескопът "ALMA" е изследвал ярката звезда "Beta Pictoris". Тя се намира на около 63 светлинни години от нас, а нейната възраст се оценява само на 20 милиона години. Тя е толкова млада, че около нея все още съществува дискът от отломки, от който се формират планети, което също я прави идеалната лаборатория за изучаване на ранното развитие на планетните системи.
Телескопът наблюдава в субмилиметровите дължини на вълната и сега, той е открил огромен облак от въглероден оксид (СО). Този газ е токсичен за нас, но той е един от многото газове, открити в кометите и другите ледени тела. В царящия хаос около младата звезда, ледените обекти често се сблъскват и генерират фрагменти, прах, ледени зърна и много газ.
Изображенията от ALMA разкриват огромен пояс от въглероден оксид, разположен в периферията на системата. Също така, голяма част от газа се концентрира в една буца, отстояща на около 13 милиарда км от звездата, или почти три пъти разстоянието между Нептун и Слънцето. Общият размер на CO според учените е над 200 милиона милиарда тона, което се равнява на около една шеста от масата на океаните на Земята.
Наличието на всичкия този газ е знак, че нещо интересно се случва там. Това е така, защото ултравиолетовата звездна светлина трябва да разпадне молекулите на CO за около 100 години, което е много по-бързо отколкото област от облака може да извърши една обиколка около звездата. Така че, въглеродния окис трябва непрекъснато да се попълва.
Учените са изчислили, че за да се компенсира унищожаването на молекулите CO, трябва да се унищожава голяма комета на всеки пет минути. Само необикновено масивен и компактен рояк комети би могъл да позволи такова удивително високо ниво на сблъсъци.
Съществува една трудност, ние наблюдаваме диска почти фронтално и ALMA не може да определи дали въглеродния оксид е с една единствена концентрация на газ или те са две, от двете страни на звездата. По-нататъшното изследване на орбиталното движение на газовия облак ще изясни ситуацията, но сегашната доказателства са за благоприятстващия сценарий - две буци от газ.
В нашата собствена слънчева система, гравитацията на Юпитер е уловила в капан хиляди астероиди в две групи - едната обикаля Слънцето пред планетата, а другата след нея. Гигантска планета, разположена във външната част на Beta Pictoris също може да притежава двойка кометни рояци, които обикалят звездата пред и зад нея.
Астрономите подозират гигантска планета, "Beta Pictoris В", която е с маса няколко пъти по-голяма от Юпитер. Това би било много необичайно за гигантска планета, защото тя трябва се образува 10 пъти по-далеч от обичайното, за да контролира масивните кометни облаци. Хипотетичната планета може да се е образували в близост до звездата, а в последствие да е мигрирала навън, когато младия диск е претърпял промени.
Учените предполагат и алтернативен сценарий, катастрофа между две големи ледени планети колкото Марс преди половин милион години ще произведе множеството комети, които да поддържат сегашния темп на сблъсъците.
Така или иначе, в системата на Beta Pictoris се случват интересни неща и астрономите непрекъснато разработват нови инструменти да ги изследват. Един такъв е "ALMA", който ще помогне да се разрови по-дълбоко в историята на тази и още много други природни забележителности.
Увеличаване Наблюдаваният от ALMA въглероден оксид (горе) може да бъде проектиран (долу), за да се симулира птичи поглед на системата. Това разкрива двойка концентрации на газ във външните области. За сравнение, големината на Слънчевата система е показана за мащаб. Image Credit: ALMA (ESO/NAOJ/NRAO) and NASA Goddard/F. Reddy
Увеличаване Кометата "ISON" се приближава от долния десен ъгъл и излита далеч в космоса, като става все по-бле...
Увеличаване Това е интерпретация на молекулите, открити в горещо молекулно ядро в Големия Магеланов Облак. Credit: ES...
Увеличаване На това изображение от новаторския инструмент, затъмнената сфера е самата звезда, всичко останало е изтичаща...
Credit:ESO ALMA е наблюдавала една от големите тайни на Вселената – как се раждат звездите. Звездообразуването...
Увеличаване Астрономите са открили неизвестен досега компонент на Млечния път. Това са млади променливи звезди - Цефеиди...
Увеличаване Тази илюстрация показва как светлината идваща от повърхността на силно намагнетизирана неутронна звезда (...
Увеличаване Това изображение проследява живота на подобна на слънцето звезда. От ляво е протооблака от който се е формир...
Увеличаване Част от системата на "TRAPPIST-1", погледната през окото на художника. Credit: ESO/M. Kornmesse...
Увеличаване Художествено изображение на новият Юпитер и неговото слънце. Credit: ESO/L. Benassi Международна група...