spacebg covers

Плутон продължава с изненадите
Мисия: New Horizons


Увеличаване Тази структура се нарича "Wright Mons" и тя е разположена на юг от "Sputnik Planum" на Плутон. Тя е доста необичайна със своите около 160 км в диаметър, 4 км височина, депресията в средата с диаметър около 56 км и с отличителните текстура на своите страни. Ръбът на депресията всъщност представлява един концентричен разлом. Учените смятат, че всичко това говори само за едно нещо -  съвсем пресен вулкан. Credit: NASA


"Мисията "Нови Хоризонти" взе това, което мислехме, че знаем за Плутон и го обърна с главата надолу", казва Джим Грийн, директор на планетарните науки в централата на НАСА във Вашингтон.

"Плутон се превръща в звездата на слънчевата система", казва Алън Стърн от екипа на мисията.

Най-новото откритие е, че Плутон е бил геоложки активен в близкото минало. Учените вече са съставили първите 3-D карти, които показват, че две от най-отличителните планини на планетата-джудже най-вероятно представляват ледени вулкани, които са били активни съвсем скоро.

Двата кандидат-криовулкана са с диаметри по няколко десетки километри и достигат до 4 км височина. Подобни големи планини с големи отвори в средата на Земята означават само едно нещо - вулкани. Но докато нашите вулкани бълват разтопени скали, вулканите на Плутон се очаква да отделят полу-разтопена каша от разнообразни ледове на водата, азота, амоняка, метана и други вещества, които на Земята са газове, но на Плутон изглежда са в твърто-течно състояние и изграждат неговата кора.

Вулканичната природа на тези структури обяснява много неща, като специфичния терен който се е образувал от колапса на материята в обемите, които е освободил изригналия материал. Странните текстури на планинските фланговете също може да представляват вулканични потоци които са транспортирали ледените вещества от планините към по-долните и гладки равнини.

Друго от най-изненадващите открития от Нови Хоризонти е широкият диапазон на повърхностни възрасти на Плутон. Гъстотата на кратерите показва, че планета-джудже притежава много стари повърхности, на възраст повече от 4 милиарда години. Като контраст обаче, там съществува огромна площ, която е родена през последните 10 милиона години. Този район е от лявата страна на "сърцето" и там теренът е напълно гладък, без нито един кратер.

Учените се чудят дали тези ледени равнини всъщност са един скорошен геоложки епизод, образувал структурите дълго след изцяло прекъсната активност, или на Плутон винаги са действали геоложки сили?

Местата, картографирани от сондата показват широк обхват от повърхностни възрасти, което вероятно означава че Плутон е бил геологически активен през цялата си история. Това предполага, че огромната ледена равнина не е аномалия. Планетата-джудже вероятно е формирала подобни структури през голяма част от своята история.

Анализа на кратерите показва още нещо. Тяхното внимателно преброяване подсказва, че на Плутон има дефицит на по-малки кратери в сравнение с другите луни на слънчевата система. Недостига на по-малки кратери на Плутон и Харон показват, че пояса на Куитер вероятно притежава малко по-малко на брой малки обекти отколкото някои модели са успели да предвидят. Учените от мисията вече се съмняват в теорията, че пояса на Куипер се е формирал от катастрофи между големи обекти, които биха формирали безброй малки. Новите данни подкрепят другия модел, че населението обекти с размери няколко десетки километри, в тези далечни области, може да се е образувало директно, като кондензи, които постепенно са набъбвали в изстиващата протослънчева мъглявина и са останали непроменени до момента.

В действителност, доказателствата, че по-голямата част от обектите там може да са били "родени големи" е доста вълнуващо за учените, защото следващата цел на мисията ще е точно такъв обект, с диаметър около 40 км, засега кръстен "2014 MU69". Това тяло може да предложи първия подробен поглед върху един наистина античен градивен блок на Слънчевата система.

Мисията също предоставя изцяло нова светлина върху малките луни на Плутон и техните необикновени свойства. Например, почти всяка луна в Слънчевата система, включително и нашата е в синхронна ротация, но това не важи за малките луни на Плутон. Те се въртят много по-бързо, като Хидра, най-далечната луна се върти с шеметните 89 пъти около оста си, по време на един обиколка около Плутон. Учените смятат, че тези ротации дори могат да бъдат хаотични (т.е. променливи) заради гравитационното влияние, което оказва Харон. Допълнителния въртящ момент, който поражда, предотвратява установяването на малките луни в синхронно въртене.

Друга странност на луните на Плутон е, че учените все пак очакват леко да потрепват, но не и в такава степен. Луните се държат като пумпали, които се клатят силно преди да спрат. Освен това, снимките на четирите най-малки спътници на Плутон показват, че някои от тях може да са родени от сливания на две или повече по-малки луни, което предполага наличието на повече луни в някакъв минал момент.

Космическият кораб е открил, че горните слоеве на атмосферата на Плутон са значително по-студени от изчисленията, базирани на земната атмосфера. В резултат на това, учените са открили, че атмосферното бягство е хиляди пъти по-ниско, отколкото се е смятало. С новите данни, атмосферното бягство от Плутон протича по същия механизъм, както го правят газовете от атмосферата на Земята и Марс. До момента се смята, че този процес повече прилича на бягството на газове от кометните атмосфери.

Увеличаване Данните от Нови Хоризонти показват, че най-малко две (а вероятно и четирите) малки луни на Плутон може да са резултат от сливания между все по-малки луни. Ако това откритие се потвърди, то ще е в основата при изучаване формирането на системата на Плутон. Credit: NASA


Увеличаване Тази 3-D топографска карта показва, че две от планините на Плутон, биха могли да бъдат ледени вулкани. Цветът показва промени в надморската височина. Credit: NASA


  • 959
  • 0
  • Nov 16, 2015

Коментар
Подобни публикации