И в системата на Плутон може да е имало течни океани
Мисия: New Horizons

---

Увеличаване Може би така изглежда системата на Плутон погледната от повърхността на някоя от луните. Плутон е най-големия обект в центъра. Харон е малкия диск от дясно. Image Credit: NASA, ESA

Може би предстои една голяма изненада. След около година, космическата мисия "Нови Хоризонти" ще посети системата на Плутон и учените от НАСА предполагат нещо много интересно. Не е изключено Плутон и особено неговия леден спътник Харон някога в миналото да са притежавали подземни океани. Това ще се разбере, ако техните ледени повърхности са напукани. Анализа на пукнатините може да разкрие много за техните вътрешности, включително и вътрешната температура.

Плутон е изключително далечен и негостоприемен свят. Той орбитира около Слънцето на разстояние повече от 29 пъти по-далеч от Земята. Повърхностните температури там са от порядъка на около минус 229 градуса по Целзий, което означава че там би замръзнала и цялата наша атмосфера, ако Земята изведнъж се окаже на неговото място.

Със сигурност тази система е интересна, но отдалечеността и малкия размер на Плутон го правят труден за изучаване. За това, учените изследват тези далечни места, по скоро теоретично. Но през юли 2015 г., "Нови Хоризонти" ще бъде първият космически кораб, който ще посети Плутон и Харон, и ще предостави най-подробни наблюдения към днешна дата. Тогава ще видим кой от съставените модели отговаря на истината.

Един от тези модели е много интересен. Според него, когато Харон и Плутон си взаимодействат гравитационно, техните ледени структури непрекъснато се деформират, напукват, мачкат и трият. Резултатът от това е генериране на вътрешна топлина, която е за сметка на орбитите. Изчисленията сочат, че някога в миналото, Плутон и най-вече Харон може да са притежавали подземни океани, ако тяхната взаимна орбита тогава е била ексцентрична.

Това явление не е ново. В слънчевата система съществуват още две луни, които са подложени на подобно гравитационно мачкане и те са с напукани повърхности, което е доказателство за течния интериор. Те са с леко ексцентрични орбити, които пораждат приливни ефекти, които огъват вътрешността и напукват външността. Генерираната по този начин топлина, може би е отговорна за подземните океани на Европа и Енцелад.

В случая на Харон, луната е необичайно масивна в сравнение с нейната планета - притежава около една осма от масата на Плутон, което е рекорд на слънчевата система. Водещата теория за нейния произход е подобна и за нашата луна - гигантски сблъсък е изхвърлил достатъчно материя от Плутон, която в последствие се е обединила в Харон и няколкото по-малки луни.

Ако това е вярно, първоначално, ще се предизвикат силни приливни ефекта и на двата свята, когато материята се обедини в нова луна и изведнъж окаже своята гравитация. Това ще причини както на Плутон, така и на Харон две изпъкнали повърхности, насочени една към друга, които ще създадат триене в интериора. Това триене или мачкане ще действа като спирачка за Плутон, който постепенно ще забави околоостното си въртене. От друга страна, тази ротационна енергия ще се прехвърли на Харон, която ще го ускори или ще го премести по-далеч от Плутон.

В зависимост от това как точно се развива орбитата на Харон, учените смятат че по някое време може да е имало достатъчно топлина за генерирането на подземни течни океани. Всичко зависи от това, съществуват или не фрактури по техните повърхности, нещо което предстои да се установи.

В момента, почти със сигурност двете тела представляват дълбоко замръзнал лед, защото наблюденията показват, че Харон вече е в стабилна кръгова орбита. Нещо повече двете тела така са се забавили, че те се наблюдават постоянно с едни и същи повърхности. Настоящата орбита не се очаква да генерира значителни приливи и отливи, които да осигурят отоплението.

Тъй като водата в течно състояние е необходимата съставка за известните форми на живот, океаните на Европа и Енцелад се считат за едни от местата, където би могло да се открие извънземен живот. Животът обаче изисква както използваема енергия, така и снабдяването с много химични елементи, като въглерод, азот и фосфор. За момента не е известно дали тези океани съдържат тези допълнителни съставки или дали те са съществували достатъчно дълго, което ще позволи да се зароди живота. Същите въпроси биха тормозили учените, ако се установи че някога в миналото са съществували океани и в системата на Плутон.

---

• Плутон

• 2055
• 0
• Jun 23, 2014

---

Коментар