Увеличаване Credit: NASA
Далеч в западното полукълбо на Плутон се наблюдават интересни повърхностни структури, които може би са причинени от процес на сублимация. Това е фазов преход, при който твърдите вещества преминават направо в газообразни, при което се оголва слой от воден лед под тях.
Показаната област на снимката е кръстена неофициално "Vega Terra", където назъбена стена от скали, известна като "Piri Rupes" граничи с млада лишена от кратери равнина "Piri Planitia". Скалите се разпадат на изолирани плата в няколко места.
Освен скалите, почти цялата равнина е разрязана от дълга система от скарпове, "Inanna Fossa", които се простират на около 600 км от тук до западния край на големите азотни ледени полета на "Sputnik Planum".
Данните от "Нови Хоризонти" показват, че възвишенията южно от "Piri Rupes" са богати на метанов лед, показани с лилаво на изображението с изкуствени цветове. Учените предполагат, че сублимация на метан може да е причината материала от платото да ерозира, като го кара да се оттегля на юг и да оставя равнините на "Piri Rupes" след себе си.
Композиционните данни показват също, че повърхността на "Piri Rupes" е по-богата на воден лед, показан в синьо, от по-високите плата. Това може да е подсказка, че това са оголени водни скали от отстъпващия метан.

Увеличаване Credit: NASA
"Cthulhu" се простира през почти половината екватор на Плутон. Това е огромна структура, започваща от запад, от "Спутник" и обхваща площ около 3000 км дължина и 750 км широчина. Това са цели 1,8 милиона квадратни километра и на външен вид на "Cthulhu" се характеризира с по-тъмна повърхност, която учените смятат, че се дължи на слой от "толини" - сложни органични молекули, които се образуват, когато метанът се изложи на пряка слънчева светлина. "Cthulhu" също се характеризира с голямо разнообразие от пейзажи, които до голяма степен се дължат на силно ерозирали кратери.
Засиленото цветно изображение в ляво, разкрива планинска верига разположена в югоизточната част на "Cthulhu", продължаваща около 420 км на юг. Възвишенията са разположени сред кратери и тесни долини, разделящи нейните върхове. Горните склоновете на най-високите върхове са покрити със светъл материал, който контрастира рязко с тъмно червените околни равнини.
Учените считат, че този светъл материал може да бъде предимно метан, който се е кондензирал като лед върху върховете, произхождащ от атмосферата. Този материал действа като водата в нашата атмосфера, която кондензира по местата с голяма надморска височина.
На 19 март New Horizons премина орбитата на Уран на път към планетата-джудже Плутон, макар самия Уран да бе доста дале...
Увеличаване Красиво и синьо азотно небе на Плутон. Тази цветна снимка е комбинация от от сини, червени и близки до инфра...
Нови Хоризонти е придобил доказателства, че някога може би преди милиарди години, атмосферата на Плутон е била достатъчн...
Увеличаване Цветно изображение на "2014 MU69" от Нови Хоризонти. Това е комбинация от снимки, направени от кам...
Увеличаване Поразителен контраст между един от най-пресните кратери и съседен по-стар кратер. Снимката е направена от ра...
Увеличаване Тази глобална панорама разкрива лявата част на сърцето. Гладката област е една от най-младите структури в сл...
Истинско "Сърце" на Плутон! Увеличаване Глобална панорама на Плутон, направена от разстояние 766 000 км на...
Нови Хоризонти е здрав и е на път. В средата на март, космическия кораб премина орбитата на Уран, която отстои на повече...
Увеличаване Това е красива панорама на Плутон. Фотоапаратът е щракнал или по-точно сканирал тази величествена гледка, ко...