Нови Хоризонти прелетя покрай "2014MU69"
Мисия: New Horizons

---

Увеличаване Цветно изображение на "2014 MU69" от Нови Хоризонти. Това е комбинация от снимки, направени от камерите "Ralph" и LORRI на 1 януари 2019 год, малко повече от час преди най-близкия подход. Разстоянието е 137 000 километра. NASA / JHUAPL / SwRI

 

Този малък свят e далеч зад борда на космическия кораб и вече не се забелязва от камерите му. Сега задачата на мисията е да достави ценните данни на Земята. Процесът ще отнеме 20 месеца, но най-добрите изображения трябва да пристигнат от сега до края на февруари. Само няколко ранни снимки са излетели в часовете след облитането. Това не са най-добрите изображения които ще получим, но те вече показват много за MU69. Според учените, виждаме комета преди още да е станала комета.

Нещо повече, формата е типичен пример за праисторическо слепване на малки тела в Слънчевата система. Излиза, че слепените двойни обекти са доста често срещани, особено в пояса на Куипер. Логическият въпрос който възниква е как точно се случва слепването така че, оригиналните тела да запазват формата си?

Теоретиците отдавна разглеждат този проблем особено след като се установи фактът, че биполизираните светове всъщност са най-разпространената форма сред кометните ядра. Първата комета, която наблюдавахме отблизо, "1P/Halley" е с такава форма. Същото е и при "19P/Borrelly", "103P/Hartley 2", и особено при "67P/Churyumov-Gerasimenko", кометата, посетена от мисията "Розета" и която всъщност е космически близнак на "2014 MU69". Освен това, други комети, картографирани с радар също притежават подобни форми.

За да се образува двоен обект най-логичното нещо, което трябва да се случи е двете тела първоначално са се съберат. От физическа гледна точка, орбитите им, трябва да се дестабилизират. Малките гравитационни въздействия върху който и да е от обектите могат да намалят част от тяхната орбитална енергия, което им позволява да се приближат един към друг постепенно. Същият процес обаче, може да е и с обратен ефект, тоест да раздалечи телата. Но ако бинарната орбита е значително наклонена спрямо равнината на орбитата им около Слънцето, един вид орбитална динамика, наречена "Козайски цикли", може да сближи малките обекти.

Изчисленията показват, че когато се докоснат двете тела се движат едно спрямо друго с около 80 сантиметра в секунда. Това е по-бавно от човешкото ходене, но когато става въпрос за маси, многократно по-големи от масата на човека, силата на сблъсъка се получава много голяма дори при тази малка скорост. Тогава защо двата лоба просто се придържат? Ако представляват две купчини чакъл, защо не се сливат?

Плътността на "67P/Чурюмов-Герасименко" е само половината от плътността на водата. Ядрото на кометата представлява предимно прах с малко лед - неговата порьозност трябва да бъде около 80%. Двете му части притежават видими слоеве, които не се изравняват по дължините на дяловете, което предполага, че те са две тела образувани от натрупване и по-късно залепени.

Що се отнася до MU69, ние никога няма да го видим толкова отблизо, колкото видяхме "Чурюмов-Герасименко", но учените ще търсят признаци на неговото образуване особено слоевете и други видими повърхностни структури, които са признаци на случилото се, когато двата компонента са се хванали заедно. Това може да не е лесно пластовете на Чурюмов-Герасименко се виждат само защото преминаването на кометата близо до Слънцето причинява бързото и разпадане. MU69 никога не е нагряван от Слънцето и най-вероятно никога няма да се превърне в комета, но безброй от неговите братя и сестри притежават шанса да навлязат във вътрешната Слънчева система и да се сгреят.

---

• Арокот

• 1446
• 0
• Jan 3, 2019

---

Коментар