Мисията Нови Хоризонти напредва
Мисия: New Horizons

---

Увеличаване

Художествена рисунка на предполагаемата двойна форма на 2014 MU69. Дали това е истина или не, живи и здрави ще разберем, когато изпратим 2018-та и посрещнем 2019 нова година. Credit: NASA

Вече живеем в дните в които Касини го няма. Тъжно, но животът продължава. Особено свежо е, че напоследък в светлината на прожекторите попада друга амбициозна мисия на НАСА - "Озирис Рекс", която трябва да вземе проби от примитивният астероид "Бени" и да ги достави за щателен анализ в наземните лаборатории. Това ще се случи след цели седем години круиз през слънчевата система, като в момента апаратът облита Земята.

Възползвайки се от законите на небесната механика, космическият кораб ще "открадне" от гравитационния момент на нашата планета цели 3.778 км/с. По този начин, той съвсем безплатно ще се ускори до около 20 км/с, което ще го постави директно на магистралата, по която ще настигне астероида. Всъщност нищо безплатно няма, след срещата, Земята ще се върти с една съвсем нищожно миниатюрна част по-бавно около оста си.

Сега, какво се случва с мисията "Нови Хоризонти"? Отговорът е, че всичко е наред и операциите протичат по план. Вече изминаха повече от две години от историческата и супер успешна среща с Плутон. Данните от мисията вече са достатъчно добре обработени, архивирани и публично достъпни. Но това съвсем не е краят, датата която очакваме е 1 януарни 2019 год.

Тогава космическият кораб ще прелети покрай далечен обект принадлежащ към пояса на Куипер (КБО). Това е малкия леден свят "2014 MU69". Този полет със сигурност ще бъде интересен, но също ще бъде и най-далечното облитане на обект в историята на човечеството. Това КБО отстои на повече от 6.5 милиарда километра от Земята!

Това е истинска бездна и радиосигналите изминават това разстояние за приблизително 6 часа. Истината е следната, космическият кораб трябва да бъде предварително идеално програмиран. Всички софтуери, които ще го направляват по време на сближението трябва да тествани и качени на борда. Операциите ще бъдат в напълно автономен режим без всякакъв шанс за реакция от Земята. След началото на срещата, наземният екип просто няма да прави нищо друго освен да следи сигнала и да чака бавно стичащите се данни. Ако нещо се обърка, едно съвсем малко препъти камъче, всичко може да пропадне, апаратът просто ще прелети покрай това ледено чудо, без дори да го погледне.

И така, за да се избегне този най-лош сценарии, инженерите и научният екип всячески подготвят машината за срещата. Създават се специални протоколи, или списъци с операции, които компютърът ще изпълнява през интервали десетки от секундата. Подобна навигационна прецизност е първата в историята. Списъкът с възможните грешки които могат да възникнат е безкрайно дълъг и той непрекъснато се ъпдейтва. Нови Хоризонти трябва да е готов да отреагира съвсем сам на всяко едно събитие, без да изпадне в беззащитния и така удобен за космическите кораби "сейв мод", оставяйки се след това да ги отремонтират от Земята. Ако това се случи с "Нови Хоризонти", апаратът отдавна ще е отлетял от 2014 MU69 преди всяка възможна реакция от инженерите.

Освен чисто инженерната подготовка, НАСА е впрегнала пълният си астрономически потенциал за да събере възможно всяка частичка данни за този студен свят, което ще доосъвършенства навигацията и плана на мисията.

И така, какво знаем със сигурност за "MU69"? Както стана на въпрос, това е обект от една специална структура на слънчевата система, наречена "Пояс на Куипер". Поясът на купер е една обширна област, започваща от около 30АU от Слънцето и според повечето астрономи, тя достига до около 50AU. По същество представлява околозвезден диск, разпростиращ се отвъд гигантските планети, подобен е на астероидния пояс, но е много по-голям, около 20 пъти по-широк и от около 20 до 200 пъти по-масивен. Съставен е основно от малки тела, които са останки от формирането на Слънчевата система. Очакванията са, че повечето обекти в Пояса на Куипер са изградени основно от замръзнали летливи вещества, като метан, амоняк и вода. В Пояса на Куипер за момента са разположени три известни планети-джуджета: Плутон, Хаумея и Макемаке. Съмненията са, че някои от луните в Слънчевата система, като Тритон и Феба е възможно да водят началото си от Пояса на Куипер.

Това са най-големите тела, но до момента в тази област са открити още над 800 обекта. Техните размери са доста по-малки, като почти всички са спорни. Очакванията са техните диаметри да са под 30 км, най-вероятно в интервала между 5 и 50 км. Тази неяснота ги прави трудни за класификация, особено поради фактът че по състав те са много по-различни от обектите в астероидния пояс. Астрономите все пак са успели да направят една цветова класификация. Повече подробности тук.

2014 MU69 е именно такова тяло. То орбитира около Слънцето на средно разстояние 44AU и е открит от Хъбъл през юни 2014 год, и дотук със сигурните данни. Първият препъни камък са неговите размери. Първоначалните оценки са тяло с размери между 18 и 40 км, но последващите наблюдения разкриват силно удължен обект с големина не повече от 30 км. Освен това, съвсем скоро се случи нещо още по-интересно, възможно ли е следващата мишена за космически кораб "Ню Хоризонти" да бъдат всъщност две цели?

На 17 юли 2017 год., 2014 MU69, премина или засенчи една далечна звезда. Няколко мощни телескопа, разположени в Патагония и Аржентина се бяха втренчили в окултацията и успяха съответно да уловят жизненоважни данни от които ще се гради мисията. Те ще помогнат на плановиците да определят по-добре траекторията на космическия апарат и да разберат размера, формата, орбитата и околната среда около MU69.

Въз основа на тези нови окултни наблюдения, членовете на екипа казват, че MU69 може да не е самотен сферичен обект, а той да попада в класацията на "екстремен сфероид" с голяма вероятност за двойнсвеност. Странната форма според учените може да се дължи на две тела, които обикалят около общ гравитационен център. Те са изключително близки едно до друго, дори може вече да са се докоснали. Това се нарича близък или двоен контакт, Не е изключено да се наблюдава голямо тяло, което е уловило прелитащо покрай него по-малко и впоследствие да го е залепило за себе си.

Всичко това идва от формата, но размерът на MU69 или неговите компоненти също може да бъде определен от тези данни. Изглежда, че диаметъра не е повече от 20-30 километра, ако е двойно тогава всеки компонент ще е с големина 15-20 километра.

Освен че е грандиозно, откритието е доста провокативно за мисията защото всичко трябва да се препрограмира и то в последния момент, когато със сигурност ще се разбере какво всъщност представлява "2014 MU69". Другата неприятност е, че възможното търкане между две тела би могла да обогати околното пространство с летящи ледени частици в които корабът просто би се разбил, ако докосне някое от тях със шеметната скорост с която ще прелети.

Заради този факт, навигаторите трябва да са доста внимателни, но те вече са определили разстоянието на най-близкото сближение. Нови хоризонти ще се приближи три пъти по-близо до MU69, отколкото прелетя покрай Плутон. Тази смелост идва от опита натрупан при облитането на Плутон.

Ако всичко върви по план, сондата ще прелети на 3500 километра от MU69 при най-близкия подход, надниквайки от небесния север. За алтернативен план, който ще бъде използван само в определени ситуации при непредвидени обстоятелства като както споменах например откриването на останки близо до MU69, ще отведе Нови Хоризонти на дистанция 10 000 километра, което също е по-близо от срещата с Плутон, която беше проведена при работна височина 12 800 километра.

Ако се извърши по-близкия подход, камерата с най-висока разделителна способност (LORRI), трябва да може да генерира подробности на терена с резолюция около 70 метра, което е доволно добре в сравнение с почти 183-те метра на Плутон.

Генерирането на изображения с по-висока разделителна способност са само единият аспект, всичките седем научни инструмента също ще възпроизведат по-подробни данни разкривайки ни обширни геоложки, геофизични, композиционни и други планетарни подробности. Освен това по близката среща ще позволи търсенето на атмосфера и малки луни.

Достигането на 2014 MU69 и определянето му като истински нов свят ще бъде поредното историческо събитие в изследването на Слънчевата система. Освен че са изградени от леки вещества, които на Земята са газове или течности, като азот, метан, вода, почти нищо друго не се знае за тези далечни скитници. С мисията "Нови Хоризонти" ние наистина отиваме там, където никой не е отишъл до момента.

Увеличаване Международният астрономически съюз, който е международно признатия орган за назоваване на небесните тела и техните повърхностни характеристики, одобри имената на 14 повърхностни черти на Плутон през август 2017 г. Имената са предложени от екипа на "Нови Хоризонти". Това е, който реши да посещава или да се заселва на Плутон, вече няма правото да кръщава големите структури, само малките, които все още не са открити. На Земята са Африка, Австралия, Европа, Азия и ..., На плутон са показаните на снимката. Повече подробности, кое име какво значи, тук. Credit: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute/Ross Beyer

Увеличаване Това е цветно изображение с възможно най-висока разделителна способност на полумесеца на Плутон. То е направено на 14 юли 2015 г., когато космическият кораб е бил на 200 000 километра от Планетата-джудже. Показана в приблизително истински цветове, картината е сглобена от шест черно-бели снимки, като цветът е добавен от цветната мултиспектрална визуална камера "Ralph". Изображението е доминирано от грандиозните слоеве синя мътилка в атмосферата на Плутон. Credit: NASA

Увеличаване Това е истински полет около Харон. Използвайки актуалните данни от Нови Хоризонти, учените са създали филми, които предлагат невероятни нови перспективи относно многобройните необичайни черти, които са били открити и които са преоформили нашите възгледи за системата на Плутон. Полетът над Харон започва високо над полукълбото, което Ню Хоризонти вижда при най-близкия му подход. След това се спуска над дълбокия каньон "Серенити Шасма". Гледката се движи на север, минавайки през кратера "Дороти Гален" и тъмната полярна качулка "Мордор Макула". След това полетът се връща на юг, покривайки северния терен "Оз Тера" преди да се стигне до сравнително плоските екваториални равнини "Вулкан Планум" и "Омагьосаните планини" - "Кларк Монтес". Топографския релеф е преувеличен с фактор от 2 до 3 в тези филми, за да се подчертае топографията. Цветовете на повърхността също са подобрени, за да се извлекат детайлите. Credit: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Southwest Research Institute/Lunar and Planetary Institute

---

• Арокот

• 1659
• 0
• Sep 25, 2017

---

Коментар